Усмивката
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току-що се бе качил в превозното средство, претъпкано като женско сърце с безброй любови, изгубили от стълпотворението си всякакво значение и смисъл. Автобусът бе наситен с гъста смес от миризми - цяла една менделеева таблица от "аромати". За щастие носът му бе порядъчно запушен от повалилия го вирус. Ала все пак регистрира двата края на "спектъра" - мирис на тъмнокожи от негалантно естество в смесица с клошарска фламбирана запръжка. Помисли си колко добре би му се отразил сега неговият стар противогаз, с който не се разделяше в казармата, особено нощем, за да се предпазва от натрапчивия дъх на партенки в спалното помещение. Но бе услужил с него на свой приятел, решил да пръска жилището си против корейски хлебарки. Корейски ли?! Искаше да каже севернокорейски - те бяха най-хард. Но ето, че срещу него стоеше тази невероятна фея с най-невинната усмивка на света и той не можеше да устои на изкушението да я доближи. Провирайки се с труд през няколкото застанали между тях тела, най-сетне я достигна - нея - момичето-мечта. Тази, която в мрачната софийска утрин му замести така липсващото слънце. Защото нейната усмивка бе именно едно малко слънце. Почти я докосна, а нейната мила усмивка бе вече разцъфтяла като кокиче - омайваща и даряваща. Какво видя това момиче в мен та ми се усмихва толкова прелестно - помисли си неразбиращо той. Подобно нещо не му се беше случвало никога в този скапан живот. И най-близките му хора не го бяха награждавали с такава усмивка. А ето - една съвършено непозната девойка го правеше...И докато мислите му трескаво течаха, а сърцето му биеше ускорено до пръсване, девойката внезапно се изправи. Усети, че му призлява. Толкова щастие му идваше пряко сили. Беше невероятно стройна й красива. Протегна му ръка и хвана неговата. Ток премина през снагата му. Господи, нима сънуваше най-красивия си сън. Пътниците наоколо бяха замръзнали в гротескни пози на учудване от ставащото. Сякаш двамата се бяха изправили пред оживелите капричоси на Гоя. Само двамата в един споделен магически миг, хванати ръка за ръка. И тогава тя отвори уста и с най-невероятния и сладък глас му каза: Седнете моля - вие сте възрастен човек. Аз слизам след малко.
Бел. на автора. Разказът е вдъхновен от действителна случка, случила се с покойния ми баща. Той ми я разказа, бидейки страшно разстроен и нямам основание да не му вярвам.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Втората версия я предпочитам - краят ѝ повече ми харесва!
-
Една всекидневна ситуация претворена с майсторство в проза, искрено и чувствено! Поздравления, Младене! Райче, бъди така добра да си пишеш твоите разкази с неочакван край- всичките построени по един и същи начин - с пряка реч, кавички, тирета и пр. Четохме така и за котката, и за кучето Лара, лъжица и вилица. сладоледа... няма смисъл да се правиш на литературен критик.
-
Усмивката, определено, радва всеки, а очите.... . те никога не остаряват. Поздрави!
-
,,Усмивката" на ,,разгонената" ме доведе до ,,моите срещи със смъртта" и сега съм ,,под шепа пръст за покрив", но ,,панта рей", Младене!
-
Мисана, Рая е проявила искреност и е поела риска да бъде черната овца.Опира се на граматическите правила...
Не одобрявам, че й приписваш мотиви, каквито не е имала, и иронизираш постиженията й.
Така се парира всеки опит за критично отношение към публикациите.
Съжалявам за създадената ситуация на страницата ти. -
Усмивката - възпявана къде ли не! Пресъздал си влиянието от нея по един много оригинален начин, Младене! Спомням си, преди години, даваха по телевизията една поредица на "Разкази с неочакван край'', тук сякаш попаднах на един такъв разказ, в който читателят си изгражда някаква представа за финала и ... в един момент, хода на събитията се променя неочаквано!
Приеми моите поздравления и продължавай да пишеш! -
Много приятно написан текст в особен стил и все пак отразяващ реалната действителност. Ако единствената грешка са кавичките и чертичките... аз съм чела книги, в които няма кавички на мислите на героите, особено ако повече се мисли вътре, отколкото говори и описанието на действието... често е от първо/трето лице, когато са втъкани мисли на главния герой и те са основното... А относно пряката реч... тя е един ред... Лично аз това мога да го приема като стил, защото текстът е част от мислите на главния герой и стилистиката се движи плавно с емоцията и описанията. Не видях нищо натоварващо, единствено позитиви. Професионалните редактори сигурно биха редактирали, като включват в книга, но тук случаят не е такъв. На мен ми беше приятно да чета дори без тиренце за пряка реч пред последното изречение
-
Ех, Младене, и Вие г-жо Илиева, няма пpичина да се стpахувам, че някой ще ме "измести" някъде, доpи съм насъpчавала опити за пpоза и Мисана го знае. Няма какво да смуча от пpъстите си, пpосто не мога да pъкопяскам, нито да се пpекланям пpед нещо, когато има очевидни гpешки. Колкото до кpитиката, тя тpябва да се пpиема с достойнство, а не с доза злоба и непpиязън .Може би си спомняш, Младене, че в качеството си на Автоp +, изтpи една дpуга моя по-мека кpитика и то долу-гоpе по същите пpичини? Как тогава да не се стpахувам, че вече ще си навлека омpаза? Бъди жив и здpав и пиши така, както умееш и създавай свои гpаматически пpавила! Щях да забpавя: благодаpя за безплатната pеклама, която ми напpави тук!
-
Прекрасно описание..., - Кой не обича позитивни, весели и усмихнати хора - ако искаме да пленим някой наМръщеняк, който много харесваме, му се усмихваме. Няма как това да остане незабелязано, това е най-лесният и ефикасен начин да покажем на някого, че ни е симпатичен. Просто го поглеждаме и се усмихваме...!!!
-
Благодаря ти за критичното мнение, Рая /на другите читатели, уважили ме с присъствието си, съм благодарил в Лични/. Винаги съм бил отворен за критики и критични мнения и мисля, че съм доказал това си качество /или може би недостатък/. Ти си автор с международен авторитет и признание в областта на прозата и имаш зад гърба си издаден роман. Кой съм аз да се съизмервам с теб. Нямам и помисъл за подобно намерение. Не бива толкова да се страхуваш от спорадичното ми присъствие в раздел Проза. Не съм заплаха за теб и нямам намерение да посегна на "хляба" ти.
Но твоето изказване определено ме огорчи с некоректната форма, в която е поднесено. Защото се опитваш чрез него да внушиш, че мога да намразя някого, който ме е критикувал. Точно обратното - ще го обикна. Прощавам ти тази некоректност, но не можех да не я отбележа. Извини ме и лек ден! -
Не спирах да се усмихвам.Написано непринудено,чете се леко и някак успокояващо ми подейства.Краят е изненадващ и поучителен.Страхотен разказ!
Г-жо Видъова, моите уважения,но критиката ви е ,като "изсмукване от пръстите"(да и това е клише),но не мога да се съглася с вас и да подмина коментара. -
Хареса ми разказа ти , Младене!
Усмихна ме!Запази мига и се наслаждавай на всеки миг!
Пожелавам ти светла творческа вечер ! -
Е, остаряваме! Нищо, че желанията още ги има в нас. Харесах!
-
Ще бъда откровена, нищо, че ще си навлека омразата на автора.
Не ми хареса и не ме изненада с нищо. Идеята е хубава, нищо, че се среща в подобен виц. Има много правописни грешки - мислите не са в кавички, пряката реч хич я няма, но пък за сметка на това прекалено много клишета, пробутани за сравняване на нещата.. -
Това също е като диалог.
-
Разбивач - друго име за този разказ нямам! Как можа да накараш горкия човечец толкова да се възнесе в небесата, а после да го разстреляш от упор!!!
-
С Никола. Поздравления отново!
-
Нямам навика да се отбивам често в тази секция на сайта, но се радвам, че днес го направих. Четях със затаен дъх в тръпнещо очакване на края. А той определено ме изненада. Оказа се, Младене, че писането е твоето призвание. Независимо с какво се захванеш - поезия, проза, есе ..., предаваш с лекота мисли и чувства, и вълнуваш и докосваш читателя. Приеми най-искрените ми поздравления!
-
Ех,това мъжко желание да докосне красивата мечта!🐴
-
Еее, браво! Страхотно написано и с неочакван финал!
-
Колко много може да обещае една усмивка и как всичко може да покоси само една дума!
Чудесен, изненадващ финал.
Харесах, Мисана. Поздрави! -
Майсторско описание с изненадващ край!
Много добра идея и перфектно изпълнение!
Харесах, Младене и го оценявам! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
