Жабокът (Гедеон)
369 2157
30.11.2021 г., 17:34 ч.  

 Усмивката 

  Проза
489 2 13
Произведение от няколко части
1 мин за четене

   Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.

Дааа, трябваше да се усмихва.

Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.

Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.

Беше сложил най-очарователната си усмивка.

- Шефе, няма да направя това, което сте ми възложили.

Началникът го погледна и също му се усмихна.

- Добре, Василев.

И продължи да се взира в компютъра.

Почти заливайки се в блажена усмивка продължи.

- И смятам да напусна.

Другият вдигна глава за момент и също се засмя.

- Разбира се. Ти решаваш.

Качи се. Събра си личните вещи и отново засмян каза на колегата си, който редеше някакъв пасианс.

-Аз си отивам.

Оня го погледна смеейки се.

- Да, да...

- И няма да се върна.

Той вече обилно засмян каза:

- Вярвам ти.

Прибра се вкъщи. Пусна по телефона един невинно усмихнат емотикон на приятелката си и после написа:

" Всичко между нас свърши"

Получи кикотещ се емотикон и отговор:

"Няма проблем"

Отиде в кварталното кафене и седна на  бара.

Усмихна се на бармана.

- Две големи уискита, но няма да платя.

Младежът също засмян му каза:

- Не се притеснявай.

Изпи ги на екс и излезе на улицата. Стигна до светофара. Там отново с невинна усмивка разбута хората и те не възроптаха, а му се усмихваха.

После... Скочи пред засилената кола.

Чуха се спирачки. Шофьорът разтреперан клекна до него, а по асфалта пълзеше голяма локва кръв.

Едвам усмихвайки се каза:

- Нищо ми няма.

Водачът погледна към небето и се прекръсти.

- Слава, Богу.

Душата му вече отлиташе към Бог... Усмихната.

» следваща част...

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Учуден съм, че само за един си се подсетила.
  • През цялото време като го четох си мислех за един наш вечно ухилен политик. Краят му ще е на някой тропически плаж и с много пари в банката. Хубаво нещо е усмивката. 😁
  • Точно него четях хихи. Кеф кеф. 😄
  • Зиги, Философе. Така е. Прочети другото разказче от днес и ще разбереш.
  • Вал, виждам, че тоя разказ не е весел, ама не можех да не го погледна това /цитатът, който ще дам/ и да не се зарадвам /уви, страдам от синдром на розовите очила, най-вероятно с градус на откаченост хаха ама/:
    "Усмихна се на бармана.
    - Две големи уискита, но няма да платя.
    Младежът също засмян му каза:
    - Не се притеснявай."
    Де да можех и аз тъй! А като се хиля, повечето хора са много учтиви с мен, хехе. Сега сериозно - моето мнение относно самотата и любовта - самотен си, когато не се усещаш свързан с Бог и по една или друга причина си се отделил от Него. Любовта е като нож с две остриета. Не трябва човек да търси връзката си с Бог в друг човек - от там идват проблеми в любовта. Това не го ли бях писал някъде? Май да... тъй де!
  • Стихът е красив, но любовта е избавление от всичко.
    Дори и от земните наслади.
    Може би най-вече от тях.
    Ако е Любов.
    В разказът е наистина така, но в живота не.
  • Не мисля, че самотата е любов, но в нея може да си самодостатъчен, ако е градивна.
    Ето нещо метафорично за любовта.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zashtoto-sym-lyubov-3

    В твоя разказ аз видях избавление.
  • Да,само че самотата е най-чистата любов.
    И наистина са сменили посока, защото при Него пък е най-щастливата и истинска Любов.
  • Знам за усмивката на мъртвите, но метафорично съм решила, че е от облекчение. И защо да не е?
    Знаеш ли, преди време един човек, който се занимава с философия професионално, ми каза, че самотата е естествено състояние на духа и е градивна или разрушителна, а човек не е самотен само когато е влюбен, защото само тогава е щастлив. Така че едва ли тези хора са толкова щастливи. По-скоро облекчени, че са сменили посоката.
  • Ани, недоловимата усмивка при мъртвите е заради отпускането на мускулите.
    Понякога се появява и така наречената "ризус сардоникус" или сардонична усмивка.
    А звънкият смях е много често след чута или казана лъжа.
    И защо да няма щастлива усмивка. Много хора са щастливи, като кажат "Майната ти сиво ежедневие".
    Е не всички скачат под коли.
  • Присъщо на живите е да се усмихват от куртоазия, което понякога изглежда нелепо. Докато предполагам загадъчната почти недоловима усмивка по устните на мъртвите е от облекчение.
    А щастливата усмивка преминава в звънък смях. Такава тук няма.
  • Ехаааа
  • Е как го написа... Инак да ти дойде на ум... При теб, да може! Поздравления
Предложения
: ??:??