1 min reading
Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка.
- Шефе, няма да направя това, което сте ми възложили.
Началникът го погледна и също му се усмихна.
- Добре, Василев.
И продължи да се взира в компютъра.
Почти заливайки се в блажена усмивка продължи.
- И смятам да напусна.
Другият вдигна глава за момент и също се засмя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up