Усмивката
Multi-part work
-
843 2 13Prose
-
829 2Prose
Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка.
- Шефе, няма да направя това, което сте ми възложили.
Началникът го погледна и също му се усмихна.
- Добре, Василев.
И продължи да се взира в компютъра.
Почти заливайки се в блажена усмивка продължи.
- И смятам да напусна.
Другият вдигна глава за момент и също се засмя.
- Разбира се. Ти решаваш.
Качи се. Събра си личните вещи и отново засмян каза на колегата си, който редеше някакъв пасианс.
-Аз си отивам.
Оня го погледна смеейки се.
- Да, да...
- И няма да се върна.
Той вече обилно засмян каза:
- Вярвам ти.
Прибра се вкъщи. Пусна по телефона един невинно усмихнат емотикон на приятелката си и после написа:
" Всичко между нас свърши"
Получи кикотещ се емотикон и отговор:
"Няма проблем"
Отиде в кварталното кафене и седна на бара.
Усмихна се на бармана.
- Две големи уискита, но няма да платя.
Младежът също засмян му каза:
- Не се притеснявай.
Изпи ги на екс и излезе на улицата. Стигна до светофара. Там отново с невинна усмивка разбута хората и те не възроптаха, а му се усмихваха.
После... Скочи пред засилената кола.
Чуха се спирачки. Шофьорът разтреперан клекна до него, а по асфалта пълзеше голяма локва кръв.
Едвам усмихвайки се каза:
- Нищо ми няма.
Водачът погледна към небето и се прекръсти.
- Слава, Богу.
Душата му вече отлиташе към Бог... Усмихната.
© Гедеон All rights reserved.
