Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня и трите със старицата се гледаха. Баща им бе моряк. А майка им починала при раждането на Соня. Бабичката бе превита на две. Ходеше бавно и имаше тояжка. Ели, я гледаше и се чудеше на кого и прилича и изведнъж се плесна по челото:
-Ами , че на мастър Йода! - каза си тя - бабчето е досущ , като него.
След това откритие, тя се разсмя весело и зачопли с пръст една стара дъска на пода под себе си. От чопленето се появиха някакви резки и тя разчете буквите "Л"и "М" а до тях "Р", задраскано и обгорено и пак М, ясно четливо.
- Какво ли пък е това,- сбърчи вежди тя и реши да пита Йода.
-Бабче, къде си, - провикна се тя, но не получи отговор.
Стана и влезе в къщата. Намери баба си да седи на дървено ...