Утрото се познава от вечерта

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня и трите със старицата се гледаха. Баща им бе моряк. А майка им починала при раждането на Соня. Бабичката бе превита на две. Ходеше бавно и имаше тояжка. Ели, я гледаше и се чудеше на кого и прилича и изведнъж се плесна по челото:
-Ами , че на мастър Йода! - каза си тя - бабчето е досущ , като него.
След това откритие, тя се разсмя весело и зачопли с пръст една стара дъска на пода под себе си. От чопленето се появиха някакви резки и тя разчете буквите "Л"и "М" а до тях "Р", задраскано и обгорено и пак М, ясно четливо.
- Какво ли пък е това,- сбърчи вежди тя и реши да пита Йода.
-Бабче, къде си, - провикна се тя, но не получи отговор.
 Стана и влезе в къщата. Намери баба си да седи на дървено столче , на което бе сложила гигантска възглавница и да бели картофи в една кофа.
- Бабче, какво е Л и М?
Бабичката не спря да бели и не каза нищо. Не беше чула.
- Бабчее развика се Ели, какво е Л и М?
- Бабата спря, обърса с опакото на дланта челото си, бе юни, все пак и загледа замислено внучката си.
- Къде го видя?,- попита тя
- На дъските отпред
-А, там ли, аз мислех да не си ходила в плевника.
- И какво е?
- Ами .. Л" е Люба, а М" е Маринчо.
-Така ли било? Ами , че то това си ти и дядо
- Ами че така ще да е било, - рече бабичката и пак почна картофите.
- А кой е "Р"?
- "Р" е баба ти Радка.
- А защо е надраскано?
- Ами, с времето ба, с времето..
- Бабче, знаеш ли какво? Този следобед ще ходя на гости на Алекс.
- Добре. Обядваш и отивай.
- Там ще обядваме.
- Е нали следобед?
- Е, добре де на обед.
- Какво ще обядвате?
- Не знам. Там ще е и Тони.
- Тони ли? Онзи дангалака?
- Не е дангалак, нацупи устни Ели
- Дангалак е и е голям. Няма да ходиш никъде.
- Ще ходя!
Бабата замълча и взе да бели по- на едро.
- Вече съм на 16. А Тони е много добър и хубав.
- И дядо ти беше хубав.
- Ето виждаш ли, засия момичето.
- Виждам, отвърна бабата. Вземи и Соня с теб.
- Соня? Защо? Тя е така досадна и само ще ми се пречка.
- Ще я вземеш. Имам работа, не мога да я гледам, а е щурава.
- Нарочно ме караш да я взема.
- Нарочно , ненарочно, ще я вземеш, натърти бабичката и стана.
Изля водата с обелените картофи в чиста тенджера и започна да реже лук. В стаята влезе малката Соня. Взе си печена курабийка от кутийката изрисувана с калинки, седна до кака си и я ощипа. Ели извика ядосано и я шляпна по главата. Соня я наплю с полусдъвкана хапка, а бабичката ги гледаше и клатеше глава.
- Какво ще ви правя? Малки зверчета такива.
- Тя се закача, дразни ме и ме ощипа.
- А тя се мисли за много умна. Защото била голяма, завика Соня.- А какво като е голяма? Голяма глупачка.
- Извини се , каза бабичката.
- Няма, няма, няма, запя Соня
- Тя е зла, рече Ели. Ако татко бе тука, щеше да я ошамари по задника.
- Няма да ме ошамари. Защото ти си виновна, отвърна Соня. И като си дойде ще кажа всичко.
- Какво всичко? Заплашваш ли ме?
- Всичко. За Тони. Тони, Тони , Тони, отново затананика малката.- Бабче, знаеш ли, Тони и купи бонбони. Вчера.
- Млък, просъска Ели
- И тя ми даде един да  си мълча, а другите изяде, а два скри за спомен на тавана.
- И защо не си мълчиш тогава, каза бабата
- Защото е малка клюкарка и не става за нищо, каза Ели със зачервени очи.
- Не съм клюкарка. И ако искаш да знаеш, ти изядох и спомените.
- Изяде бонбоните? извика Ели и скочи.
Но Соня се стрелна и побягна през вратата на двора. Ели понечи да хукне след нея, но бабичката я спря.
- Остави я, детенце е. Не и обръщай внимание.
- Но тя..
- Нищо. Яд е. Ревнува. И аз така бях като малка от кака. Виж за този Тони..
-Какво за него?
- Ами.. не си мисли нищо за него. Той е младо и глупаво момче. Дружете но не искам да прекаляваш. Да прекарваш много време там. Не е хубаво. Като се върне баща ти, тогава той да ти обясни, че това не е игра и си малка.
- Не съм малка и Тони не е глупав.
- Малка си и ти си глупава. И двамата сте глупави. На 16 аз не излизах по далеч от пейката пред портата.
- Е това е било преди  сто години.
- Не беше преди сто. Преди седемдесет някъде.
- Но се омъжи за дядо на седемнайсет нали? Къде? На пейката ли? Там ли издраска Л и М? - ухили се Ели
- Там я. Къде другаде.
- Видя ли?
- Стига. Ще ме слушаш. Като дойде баща ти, прави каквото искаш. Сега ще слушаш.
- Ще слуша Соня, аз съм голяма - отсече Ели- стана обяд , отивам. Ще взема и онази маймуна с мен.
- Преди пет да сте тука извика след нея бабата и въздъхна.
Двете закрачиха. Ели правеше големи крачки и Соня едва я догонваше. Алекс ги чакаше пред къщата, а сестра и Патрисия ровеше с една лопатка в ягодите пред оградата.
- Соня върви да си играеш с Патрисия, каза Ели.
- Не! Искам с вас , каза Соня
- Не може с нас. Ще те набия! Баба я няма, ще те набия, като едното нищо.
-Ще видиш ти, отвърна Соня и се затича към Патрисия.
Алекс и Ели влязоха в къщата и седнаха на верандата. Соня седна в ягодите и си откъсна една.
- Патрисия и тебе ли изгониха?
- Да
- Да им отмъстим?
- Как?
- Ами още не знам. Като хапна ягоди и ще ми хрумне нещо. -Знаеш ли, сестра ти Алекс, пие нещо. Убедена съм- рече Соня с натъпкани в устата ягоди. Преди месец ми изглеждаше съвсем нисичка, а сега е с поне половин метър по- висока. И има големи гърди.
- Нищо не пие, просто прилича на майка си. Така каза татко. Тялом и духом,- отвърна  Патрисия. А и си тъпче разни неща под блузата, като ще идва тоя Тони.
- На майка си? Странно.. , Соня си обърна лакътя и го зачопли.
- Да нямаш косъм на лакътя?
- Косъм? Как ще имам? Косъм на лакътя?!
- Гледах някакво предаване за зомбита и там един имаше косъм на левия лакът. Дебел черен косъм.
- Колко дебел?
- Бая. Не даваше да го махат, но го хванаха и с една пинсета му го взеха. Не можело да има косъм там. Било ненормално.
- Днес всичко е ненормално, каза Соня. Баба казва, че и аз съм била ненормална.
- Някой неща не бива да бъдат допускани, отбеляза Патрисия
- Знаеш ли какво?
- Какво?
- Помниш ли имаше една жена, леличка, живееше зад къщата на Моника.
- Тя сега още живее там.
- Да. Та тя, правеше едни мекици. Много пухкави , големи. Веднъж бях на гости на Моника. Люлеехме се отзад на люлката в градината им и влезе тази леличка с една тава. Даде ни по две.
- И какво?
- Ами, в моята имаше огромен косъм.
- Черен ли?
- Черен. Моника каза, че тя, като правела мекиците, нали ги меси , меси, и после ги слагала под мишниците си и ги стискала да се слегнело тестото по добре.
- Ужасно!- продума Патрисия
-Нали?
- Преди не знаех, че жените имат там косми. Мислех , че само мъжете.
- Имат да. И сестра ми има и е много важна.
- И аз искам да имам, но нямам.
- Ще имаш, как не.
- Ако се мажели всяка сутрин с нафта нямало да порастат.
-Кой ти каза това?
- Сашко, отдавна. Той каза, че като хвърлил котката им в един варел с нафта и тя излязла без никаква козина. Като ощавена.
- Интересно , продума замислена Соня.. Нафта. Май имаме нафта за пикапа на татко. Мирише едно гадно, нали?
- Не знам.
- Знаеш ли, измислих!
-Какво?
- Как ще отмъстим на сестра ти и на Ели.
- Как?
-Ще ги намажем с нафта докато спят.
Патрисия се закиска, но млъкна, защото по алеята се зададе Тони, с някаква кошница за пикник в ръка.
- Принцът иде, прошушна Соня.
- Аз го обичам , изведнъж каза Патрисия.
-Какво?
-Да. Мисля, че е така.
- И Ели е влюбена, отбеляза Соня доволно и си откъсна още шепа ягоди.
- И сестра ми и тя. Да не остане назад. Фръцлата. А на мен, той не ми обръща никакво внимание. Има ме за детенце. А нея за голяма. Но не му се сърдя.
- Е това е така. Ти си на 10, а тя е на 16.
- Е голяма работа, отвърна Патрисия. И татко е по- голям от мама с 7-8  години.
- Да, но това е станало по- нататък.
- Как по- нататък? Та те винаги са били толкова години.
- Не знам, но не е точно така, каза Соня.
Тони мина край тях, и им подхвърли по едни шоколад, смигна им и влезе през портата.
- Усмихна ми се, обяви Патрисия. - Как искам да отида на верандата.
- Не може, рече Соня. Кака ще ме бие наистина. Като баба я няма наоколо може да ме натупа. Голямата принцеса.
-Ще ги намажем с нафта. Да им опадат космите. Но как ще стане?- попита Патрисия. - Докато спят ли?
- Не, измислих друго. Вие имате ли лятна баня? Ние имаме.
- Имаме да, един бидон, навън ей там, посочи Патрисия,- и тече долу в ограденото с мушамите.
- Ами трябва да се качиш горе някак, да не те видят, и да излееш нафтата в бидона. И когато започне да се къпе сестра ти, ще и опадат космите.
- Веднага ли?
-Май да. Аз ще го направя, през нощта. Сестра ми се къпе сутрин.
- Аз не знам, замисли се Патрисия. Може да се окъпе и майка ми.
- Е ,  нали го харесваш? Струва си. А и те го заслужават.
- Да, -съгласи се Патрисия. - Но мама..
- На нея ще и пораснат по бързо, не се тревожи, а на тях май няма.
- И аз така смятам. Дано подейства. А косите?
- И косите! Така им се пада. Плешиви принцеси. Баба каза , че всички момичета искали да са принцеси, а свършвали като слугини. И после каза, че ако били готови да са слугини, то чак тогава имало вероятност да свършат , като принцеси.
-В какъв смисъл да свършат? Да умрат ли?
- Да
- С корони на главите ли?
- Е без корони.
- И с цяла процесия плачещи наоколо
- Може и да не е процесия. Може да плаче само царят.
- Искаш да кажеш принцът.
-Е, ако един принц остарее, той не става ли цар?
-Не знам, да ти кажа, Соня. Май не винаги.
- Май не, да.. Но за тях Тони е принц. Сега , като ги види оплешивели и ще ги намрази, а ние с теб имаме коси и ще започне да се навърта край нас.
- Нямам търпение, - подскочи Патрисия,- хайде да търсим тубата.
Двете момиченца скокнаха весело и припнаха към гаража. Минавайки край верандата, Соня махна на сестра си и и се оплези мило. Ели и размаха заканително пръст и усмихната наля сок от боровинки в чашата на Антон, докато Алекс се бе обърнала да си търси шнолата за коса. Беше към три следобед. Подухваше лек ветрец от запад. Вечерта обещаваше да е доста приятна. Казват, че утрото се познавало по вечерта. Но това не е винаги точно така. Особено, ако имаме четири принцеси и само един принц.