27.09.2011 г., 16:43

В бунгалата край морето 

  Проза » Разкази
852 0 5
6 мин за четене

© Пресиян Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами тъй като тези двама души просто нямат какво да правят, освен да си живуркат като бездействат, това именно отключва заложената извратеност в психиката им - ,,духът на извратеността", както го нарича По. Идеята ми е, че ние сме изначално сбъркани и имаме склонност да се избиваме едни-други, когато условията ни доведат до крайни състояния. Мисля, че в нас това нещо е много силно вкоренено и лудостта (духът на извратеността) е първото, което ни обсебва и завладява в критични моменти. Иначе как да обясним, че например мъж застрелва детето си, жена си и накрая се самоубива вследствие на безпаричие, бедност и крепко здраве. Това е моето обяснение за подобни случаи у нас. Не си спомням да съм за такива инциденти в други страни, засегнати от кризата или поне за толкова много.
  • Неясна идея! Какво искаш да кажеш с този разказ? Защо в човешките взаимоотношения на двама души се стига до кървища и извратении, и в крайна се намесва трета страна, която уж осмиваш, а тя дава равносметка за случващото се...Проглеждащо!
  • Аплодисменти за думите ти!
    Но в света, в който живеем няма съзнание нито единство, а страх и ужас.Хубаво е, че мислиш така!Дано има повече млади хора като теб!
  • За да не се случи трябва да имаме съзнание и готовност за това. Трябва да сме единни, да мислим като една цялост и да имаме народно самосъзнание. Не бива да се тъпчем и да се дерем помежду си, а да се подкрепяме.
  • Моля се, никога да не се случи....
    Страховит разказ си написал момче!...
Предложения
: ??:??