23.05.2021 г., 16:18

Привет мое Възкресение !

728 2 2

Господи, колко си хубава, когато вечер небрежно загърнала голото  си тяло с халата, предизвикателно ме поглеждаш, изпъваш ръчичка и със сладкият си показалец правиш онази винаги успяваща да ме хване кукичка. Мърдайки ритмично показалеца и хипнотизирайки ме с прекрасните си очи, като печен риболовец ми шептиш: " Хайде рибке мила, закачи се да те водя в банята сред летящата вода да плуваш с обожание по мен!". С невидима енергийна нишка ме водиш в дълбокото на нашето море сред летящите капки гореща вода. Там ти като прекрасен вечен корал отрупан с природни прелести отдадена на горещите капки акумулираш Енергията в багрите на прекрасната си природа, а аз плувам и се галя на границата на докосването и се любувам как разцъфтяваш. С треперещи ръце те украсявам с бяла пяна, докосвам те с Енергията на огромното ми мъжко пожелаване, шептя най - кратката мантра от Любов ( онова едва доловимо "Господи колко много те обичам!"). След мен Божествените капки гореща вода (изпратени с Благословията на Бог) отмиват пяната и те Възкресяват  в прекрасното творение - Жена  моя мечта! 
Благодаря ти Господи, че сбъдваш мечтата ми чрез Възкресение  на Любовта... в Любов и с Любов! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...