- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както мишките обичат да правят. Продължи напред. Намери сиренцето. Какво угощение ще падне! - каза си то и доволно започна да яде. Чук как нещо щракна… Мишлето се втурна назад, но се удари във вратата на капана. То опита да се измъкне навън, подуши тук, подуши там - никъде нямаше изход...
- Това не е хубава приказка, тате. - каза Ани, 9-10 годишно момиченце - Не започва добре.
- Защо? - попита Анди, седнал на пода до леглото на Ани. - само изчакай до края.
- Да но е тъжна история… - нацупи носле Ани.
- Истинските истории са понякога мъчни…
- Спи ми се. Мисля, че достатъчно мишки уби тази вечер.
- Много рано ти се доспа днес...Добре. Както пожелаеш. Хайде. Заспивай.
Анди целуна дъщеря си за лека но ...