5.02.2009 г., 11:40

В мрака

773 0 2
1 мин за четене
Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. Следваха го навсякъде, като негови сенки, криейки се в сенките на границата на погледа му, така той никога не ги видя напълно, но пък започна да се страхува и от собствената се сянка. Ужасите решиха след тази нощ да изпратят доклад до шефа си, че мисията им е изпълнена успешно и да им бъде дадено ново назначение.
Тази нощ се падна третата нощ на новолунието, първото след зимното слънцестоене, освен това бе и облачно, тъй че единствената светлина в стаята идваше от мижавата нощна лампичка на треперещия човек. Ужасите единодушно решиха да се позабавляват с жертвата си в тази последна нощ, така че да му държи за години напред...
ХРЪС! Сякаш нещо някъде се скъса, а миг по-късно крушката на лампата изгоря, оставяйки стаята в пълен мрак.
- Ммм - недоволно изпръхтя единият Ужас, който в последно време бе свикнал с мъждукащата светлинка - Нищо не виждам така!
- Голяма работа - небрежно махна с пипало другият Ужас - На тъмно всичко е както на светло и обратното...
- ЩЕ ТИ СЕ! - прекъсна го непознат глас в мрака.
- Кой каза това?! - учудено се огледа първият Ужас, но зрението му още не се беше приспособило и не видя нищо.
- АЗ!
- Ккой си ти? - стреснат не на шега заекна вторият Ужас, който също не виждаше нищо.
- МОЕТО ИМЕ Е... ЗВЯРЪТ!
После в мрака се чу ниско ръмжене, разнесоха се писъци, които бързо заглъхнаха в бълбукане, а шефът на Ужасите така и не получи доклада им, но това последното потъна в бюрокрацията.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То, че е хубаво - хубаво е, но понякога оставяш твърде много неща на въображението на читателите
  • Никакви кошмари, просто ей така ми дойде

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...