Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. Следваха го навсякъде, като негови сенки, криейки се в сенките на границата на погледа му, така той никога не ги видя напълно, но пък започна да се страхува и от собствената се сянка. Ужасите решиха след тази нощ да изпратят доклад до шефа си, че мисията им е изпълнена успешно и да им бъде дадено ново назначение.
Тази нощ се падна третата нощ на новолунието, първото след зимното слънцестоене, освен това бе и облачно, тъй че единствената светлина в стаята идваше от мижавата нощна лампичка на треперещия човек. Ужасите единодушно решиха да се позабавляват с жертвата си в тази последна нощ, така че да му държи за години напред...
ХРЪС! Сякаш нещо някъде се скъса, а миг по-късно крушката на лампата изгоря, оставяйки стаята в пълен мрак.
- Ммм - недоволно изпръхтя единият Ужас, който в последно време бе свикнал с мъждукащата светлинка - Нищо не виждам така!
- Голяма работа - небрежно махна с пипало другият Ужас - На тъмно всичко е както на светло и обратното...
- ЩЕ ТИ СЕ! - прекъсна го непознат глас в мрака.
- Кой каза това?! - учудено се огледа първият Ужас, но зрението му още не се беше приспособило и не видя нищо.
- АЗ!
- Ккой си ти? - стреснат не на шега заекна вторият Ужас, който също не виждаше нищо.
- МОЕТО ИМЕ Е... ЗВЯРЪТ!
После в мрака се чу ниско ръмжене, разнесоха се писъци, които бързо заглъхнаха в бълбукане, а шефът на Ужасите така и не получи доклада им, но това последното потъна в бюрокрацията.