В нощта на раздялата
В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на историята ù...
Може би тя е най-гласовитата наша планина, Звукът на чановете, вплетен в този на гайдата, сякаш отлепя човек от земята и там някъде, още по-високо,го издига родопската песен, която и днес се рее в космоса.
Вечер бе. С настъпването на нощта от съседните хребети се спусна ароматът на стотици билки, които опияняват и омагьосват човека. Луната изскочи иззад близкия хълм като огромна огнена пита и озари цялото село. Сякаш да помогне на закъснелите труженици по-лесно да се приберат по домовете. Както винаги, забързани стопани подкарваха животните към къщи. Но тази вечер някои от тях бързаха повече от обикновеното.
Причината за това беше Юсуф, който с цялото си семейство утре щеше да ги напусне и да поеме пълния с неизвестности път на имигранта.
Дълги дни и безсънни нощи му костваше този избор. Но в крайна сметка той и жена му решиха, че си струва, че всичко това го правят в името на трите си деца.
Голяма е притегателната сила на Родопа планина. Трудно може човек да се откъсне от нея И може би затова сякаш тази нощ беше още по-необикновена.
Нощта на раздялата.
Някой беше казал, че всяка раздяла е една малка смърт. Може би умира нещо вътре в човека. Умира без той да го разбере и същевременно друго се ражда, което да заеме опразненото вече място. Иначе човек би опустял нацяло.
Работни и трудолюбиви хора бяха Юсуф и жена му. На трудолюбие бяха научили и трите си деца още от най-ранно детство.
Преди време той беше вдигнал триката къща, пълна сега с роднини и приятели, дошли да го изпратят. Дълга бе раздялата, както и дълъг щеше да е пътят им.
Да, друго си е да тръгнеш към някоя европейска страна, друго е да прехвърлиш океана и да стигнеш Америка.
Весела глъч се носеше надалеч. Весели бяха гостите. Весели, но същевременно и някак тъжни, бяха домакините. Отвсякъде се сипеха от хубави по-хубави пожелания. И въпреки че бяха искрени и чисти, те не можеха да се преборят с онази невидима сила, свила сърцата на заминаващите.
Изпращането беше в разгара си, когато силни удари по дворната врата накараха гостите да замлъкнат. Едва тогава ясно и отчетливо се чуха викове, съпроводени от дълго и отчетливо цвилене на кон.
Вратата на двора се разтресе за пореден път.
В същия момент при домакините притича техен съселянин.
- Юсуф, Юсуф - запъхтяно извика той. - Конят ти се ще пребие! Какво му стана... Скъса се, избяга, а сега се блъска във вратата... не можем да припарим до него... - разтревожено нареждаше човекът.
Десетки очи затърсиха стопанина. Нямаше го.
***
Няколко дни преди заминаването Юсуф беше продал коня си на свой съселянин. И сега, с първото изцвилване, той го позна. Нещо заседна в гърлото му, като че огромна стяга притисна гърдите му.
- Жена, нека го отведат, аз не мога да сляза сега... - каза той.
Бързо взе стъпалата за горния етаж, където имаше килер без външни стени. Влезе вътре и остана сам с мислите си.
Като филмова лента се завъртя животът му с любимия кон. Спомни си как го беше взел като малко конче. Как го научи да оре, да влиза във впряга, и още, и още... Та той му беше и другар и пръв помощник във всяка една работа...
Запуши ушите си, но и тук, в глухата стая, го настигна цвиленето, тропотът и суетенето на хората отвън.
“Не може така!” – рече на себе си Юсуф...
Слизайки на двора, взе комат хляб - така правеше винаги, когато отиваше при своя гривест приятел.
Почти всички гости бяха излезли на улицата и наблюдаваха как неколцина мъже държат здраво коня и го теглят към къщата на новия му собственик.
Мъжът обясняваше възбудено на насъбралите се:
- Цяла вечер беше неспокоен, скачаше, цвилеше, не зная как скъса повода, прескочи оградата и... ето го тук. Блъска се във вратата, ще се утрепе! Извинявайте, че ви вдигнах от масата... – добави той виновно. А къде е Юсуф, да си вземем довиждане. Хубав кон ми продаде!
- Ето ме – чу се приглушен, сякаш далечен глас.
Всички погледнаха натам, отдето дойде гласът. Да, това беше Юсуф, но гласът сякаш не беше неговият. А и той самият стоеше встрани от тях. Някак странно. Ръцете му бяха отпуснати, като че опираха земята... В дясната се белееше нещо.
Гледаше, но сякаш не виждаше хората, които дърпаха коня. Викове се смесваха с цвиленето. Трудно можеше да се отделят силуетите на хората, приличащи на безформена маса, вкупчила се около коня. Луната се отразяваше в изпотения му, мощен гръб. А той пристъпяше едва - едва – извил глава към Юсуфовата къща. Още малко и щяха да се загубят зад ъгъла на улицата...
Юсуф не можа повече да издържи. Мъчително и бавно си пое въздух и... изсвири късо, както винаги, когато го викаше. Но сега звукът излезе приглушен. Дори не успя да надвие шума от насъбралите се хора. Юсуф преглътна и примирено отпусна рамене.
В същи миг конят изцвили високо и продължително. Изправи се на задните си крака и отхвърли мъжете, които го водеха. Със стремителен галоп се впусна назад.
Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф.
Хората наоколо изтръпнаха. Дали ще успее да спре? Може би в изблик на радост щеше да го прегази...
Но ето, че той спря така, че сякаш се сля с него.
Сякаш някаква невидима сила свърза два свята за миг в едно цяло!
И така, че тази същата сила озари отвътре и сърцата на събралите се изпращачи.
Юсуф поднесе към устата му комата хляб.
Но конят даже не го и помириса.
Завираше главата си ту под дясното, ту под лявото му рамо.
Човекът изпусна хляба.
И го прегърна.
Насъбралите се наоколо не забелязаха как сълзите, които се стичаха по бузата на Юсуф, падайки се сляха с друга една сълза, много по-голяма...
Високо горе, някак странно и меко, луната се усмихваше.
© Васил Бориславов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И някак всичко опустява. Веднъж прекрачил прага, поел по пътя в търсене на нещо си, докато някак си изгубваш себе си.
-
Може, да се повторя многократно
но силата в този разказ е, че изтръгнат от действителността...
jacomoo (Симеон Коев)...е чак пък цяло Чикаго
QnaShanova (Боряна Тепешанова)Няма никакъв проблем, тук при мен е свободна териториякакто за писане така и за триене, но благодаря и за двата коментара...хуквам след малко да диря банскалийския кон
suleimo (Дани Сулакова) Това ме задължава... -
Горещи аплодисменти!
Не можах да овладея емоцията, толкова силно въздействие има перото ти!
Слагам си го в много любими! -
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Благодаря, Ви!
vita65 (Виолета Арнаудова)
plami-6 (Плами )
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
vladun (Владимир Виденов)
Hercule (Христо Иванов)
feia (Вилдан Сефер)
Желая ви мили хора здрава,плодородна и успешна Нова година! -
Честито Рождество!
Имах нужда да излея емоциите си и попаднах случайно на твоя разказ, който отприщи насъбралото се в мен!Благодаря ти!Разказът е чудесен!
Сега ще прочета и другите ти творби. -
Страхотен разказ - и мен ме разплака!
Светли празници, abagar!!! -
Не можех да не прочета и аз този разказ, да не вдъхна от човещината и обичта на сърцето ти! Изключително затрогващо! Бъди сигурен, че вдъхновението пак ще те намери, само си почива малко, за да избухне пак светлия ми пожар! Желая ти го, Васко!
-
Страхотен разказвач си, истински майстор!!!
-
Чудесен, просто завладяващ, майсторски написан разказ. Да не говоря, какви спомени изникват спонтанно при хората, които са родени и израстнали на село, между които впрочем съм и аз самият. А когато има катализатор като този разказ, спомените не чакат покана.
Благодаря ти най-сърдечно, че ме върна в детските години. -
Много силно! Очаквам още неща от теб!
-
Благодаря Ви за поздравленията и пожеланията !
Желая Ви здраве и успехи !
Сполай Ви ! -
Много хубав разказ!
Поздравявам те! -
Честит празник, Васил!
-
Невероятна емоция...
"Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф." -
Благодаря Ви!
Вашите коментари ме трогват и същевременно ми дават куража да разкажа за всичко което се е складирало дълбоко в мене през годините.
Искренно се радвам, че срещам хора като вас, хора чиито чувства не са закърнели или притъпени от сътресенията и несгодите сполетели нашата родина в последните десетилетия.
Бъдете здрави ! -
Невероятен разказ!
Разтърси ме!
Аплодисменти! -
Затрогващ и много поучителен разказ, написан с любов от познавач на човешката душа, човек с голямо, чувствително сърце и талантливо перо.
А Музата все пак е кацнала на твоето рамо, за да ни разкажеш една житейска история, която ни учи на чиста обич, вярност и привързаност.
И напомня колко жестока е болката от раздялата.
Радвам се, че имах възможност да прочета този разказ и споделеното от теб за човешките съдби на нашите сънародници в Аляска.Благодаря ти! -
Благодаря Ви,мили хора !
Вие сякаш активирате в мен желанието някой ден, да опиша всички ония житейски истории, които съм складирал дълбоко в сърцето и съзнанието си.
Някои от тях са весели други тъжни,на моментното разголване на човешките души, на хора с които съдбата ме е събирала понякога дори за час.Но пустата му муза тогава "дойде, поседя за малко и си отиде"-много ми харесваше това откровение ва В.Висоцки.От тогава все я чакам, знам ли някой ден......
По принцип аз съм много добър слушател, читател и недобър писател.
Искрено се зарадвах на този "кът на Откровения" в виртуалното пространство, когато го открих. Колко нещо съм пропуснал......
Благодария Ви още веднъж за топлите думи!
Останете със здраве! -
Чела съм, че Йовков, Чудомир, Хайтов, а и други наши писатели, са създали едни от най-хубавите си разкази по истински случаи, по спомени от дочути от тях истории и по свои наблюдения. Обикновено чутото, случилото се, преживяното оставя следи в душата на впечатлителния човек, така, в някой хубав ден, би могло да се превърне и в разказ. Баща ми е ветеринарен лекар и ми е разказвал за това, колко дълго помнят някои животни и колко са умни. Като младо докторче, той решил да помогне на неизличимо болен кон, който имал рак на хранопровода и не можел да диша. Направил му отвор за обдишване, хранел го със сонда, а животното го следвало като кученце, защото чувствало, че живее, благодарение на грижите на момчето с бяла престилка. Оперирал едно теле, но след години, когато то станало бик и го пускали, заедно със стадото на голяма поляна, близо до ветеринарната лечебница, започнало да гони баща ми. Само като се подадял от вратата на лечебницата, ако бикът го зърнел, оставял кравите и пашата и го погвал. Така татко станал истински шампион по висок скок. От зор, на няколко пъти прескачал оградата на лечебницата, за да се спаси, докато един ден не се принудили да преместят бика в друг район. Някои от разказаните ми историйки и аз съм се опитала да пресътворя в разкази. Много ми е приятно да чета разкази като твоя, може би защото баща ми е ветеринарен лекар и аз съм израсла всред неговите пациенти. А твоят разказ е изключително актуален - за родопчанина, принудил се да търси прехраната на семейството си по далечни земи. Преживяванията на героя и семейството му са подсилени чрез майсторското описание на поведението на най-верния приятел на Юсуф - на неговия кон, който винаги е искрен и показва най-силно чувствата си. Много, много ме развълнува с твоя разказ и затова отново се връщам към него.
-
Благодаря Ви за оценките, бих се радвал също ако ми посочите и слабите места.Малко инф. -този разказ го написах по истински случай,самият герой в него-Юсуф ми разказа тази история станала ден преди да напусне родината.
Останете със здраве! -
Разплака ме...
-
Великолепен разказ!
Поздравления! -
настръхнах... чудесен разказ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
