19.04.2023 г., 9:56 ч.  

В очакване на хубавото време. 

  Проза
422 3 1
4 мин за четене
Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи никой не ги трови, а просто са си болни.
-Ъхъ. Но ако питаш мене, те си бяха келяви от самото начало. Може и нещо генетично да е. Виж само майката.
-Е, не е красавица, обаче нали е майка.
Тя търси ли ги, попита жена му.
-Май да, кимна той. Все ходи и обикаля около навеса където бяха последно.
Но какво ти разбира една кучка от смърт и болести.
А и да разбира какво ли може да им помогне?
-Двете ги зарових под ореха извън двора. На дълбоко, че да не ги изровят чакалите, каза той, протегна си ръцете и взе да ги разтрива. Боляха го.
Кученцата се бяха родили в края на зимата под навеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Предложения
: ??:??