В паметта ми днес оставаш

    На 6-ти август, на 60 годишна възраст, почина оригиналният български поет Кръстьо Раленков. С него ме запозна през далечната 1988г. нашата белетристка Емилия Дворянова, която тогава беше негова преподавателка във вечерна гимназия в София и подготвяше, в жилище съседно на моето, дисертацията си по философия - "Естетическата същност на християнството". Тя ме запозна и с бъдещата му съпруга Албена Добрева, която впоследствие се омъжи за Кръстьо и му роди син - Иван. Една изключителна, рядко фина и талантлива, жена, която впоследствие стана известен столичен редактор в издателство "Фют" под името Албена Раленкова. Тя почина на 21 март тази година, на 57 години. Вечна й памет! За нея вижте следните 2 линка:

https://offnews.bg/kultura/albena-ralenkova-be-otlichena-posmartno-s-nagrada-ritcar-na-knigata-843140.html

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pochina-albena-ralenkova-2413642

Кръстьо и Албена завършиха философия в СУ "Св. Климент Охридски".     
    През 1990 г. Емилия Дворянова, моя милост, Кръстьо Раленков и Вячеслав Ботев / талантлив поет и преводач, ползващ псевдонима Остър/, регистрирахме събирателно дружество "Хермес" и започнахме издаването на сп.Хермес - едногодишно списание за авангардна литература с ISSN0861 - 1947. Имам множество интересни и ценни спомени от онези далечни години, но сега не е моментът да ги споделям пред аудитория. Ще кажа само, че групата Хермес прерасна в движение, в което влязоха също покойният пастир Тимотей Михайлов - много добър поет и есеист /написал свръхесето "Вавилонската кула"/, както и книгата "Пастирска голгота":

https://knizhen-pazar.net/products/books/2963572-pastirska-golgota

а също и нашумелият д-р по психиатрия Тимен Тимев, известен с псевдонима си Материус Розенкройцер /автор на редица метафизични книги и хипотези/:   


https://www.youtube.com/watch?v=n-nU64drSVM&list=PLkVGYaeDu8teP1E3uDNqpGquvTdz1uI4i&index=25


както и неговата прекрасна съпруга и дълбок мислител - Ирина Делина:


https://www.youtube.com/watch?v=trMhoEKz3ck
            
    
      Кръстьо Раленков имаше трагичен житейски път, изцяло плод на негов личен избор. Бог да го прости! Но в началото на неговия творчески път в поезията му имаше нещо бунтарско, което аз лично ценя по-високо от последвалата негова поетична еволюция. Именно това искрено и лично негово творчество искам да споделя с вас. Например стихотворението му "ОБОЖЕСТВЯВАНЕ" от сп.Хермес, книжка 2:    


Той бил хомо,
педераст, както казват,
Откаченият Наш Бог
и си търсел къде да се празни -
болен, до болест жесток.

От първичната негова сперма
в задника на Вселената
сътворил се светът,
и любов -
извратена,
извратена,
скитала - ПУСТОТА.

И защо искам днес да ме чуе?
Не е Спасител, нито Пророк.
Педерастът е стигнал до лудост.
Аз съм Бог!
Аз съм Бог!
Аз съм Бог!
 


В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВО


Избликваха от гнойните му гейзери
кънтящи сенки; техните порои,
подобно на неведоми растения
се разклоняваха и по-нататък,
все по-далече ехото препращаха...

Светът бе свят на кухите мълчания
и кухите стенания,
осян със сенки -
огромно множество без мъртъвци,
но плочи с имена и златни букви...

Каква шизофренична диалектика -
наричайки се да отричаш себе си,
и приютен сред прашния хербарий,
да станеш член на своята колекция
със собствена карфица и със номер...

Цинизъм би било, но вече не е.
Контурите отдавна са размити.
И струната е просто само жица,
с която жертвата ще удуши убиеца. /от Хермес - книжка 2/




ОГРАБВАНЕ


Пияните крадци нахлуха в моя дом.
Те искаха от мене своите видения.
Превърнаха ме в избора целебен
и зноя угасиха мълчешком.

Пияните крадци - отекващото ехо
на всеки следващ вик.
Безкрайната ирония - пияните крадци.
И всяко цвете вехне - безкрайната ирония.
Пияните крадци -      
духът духа прогони.

Останало е само тялото ми още.
Пространството отнася мощите. /от Хермес - книжка 0/
 

 

Приятелю и поете, Кръстьо!
Дано там, където си преселен днес, има поезия и нужда от нея. Убеден съм, че тя ще те направи по-малко самотен.
Вечна ти памет!