17.01.2010 г., 19:19

В сърцето

1.2K 0 2
1 мин за четене

Има хора в живота ми, които щеше да е по-добре за мен да не познавам.

Има такива, които се радвам, че съм познавала.

Такива, които не мога да забравя.

Хора, които ме обичат заради това, което съм.

И други, които ме мразят поради същата причина.

Има и хора, които не са оставили никаква следа в моя живот... но може би в нечий друг са успели.

Всеки един от тях, малко или много, ме е направил това, което съм днес.

Тези, които са ме наранявали... е, те са ме направили по-силна.

Тези, които са ме правили щастлива... са ми връщали вярата в хората и в тяхната доброта... но, въпреки всичко, цялата им работа отива на вятъра, когато съм за пореден път разочарована.

Но тези, които са влизали и са оставили следа в сърцето и душата ми... защо, по дяволите, са тези, които най-силно са ме наранявали!!!

Тези, които искам до болка да презирам, а усещам липсата им всеки ден.

Тези, които не са ме ценели... подиграли са се с чувствата и мислите ми.

Аз знам отговора... това са тези хора, които съм допускала най-близо до мен.

Тези, на които съм вярвала... без да имам особено основание.

Тези, които съм обичала... без причина... просто съм ги обичала... и може би все още обичам.

Но, въпреки всичките тези хора... се чувствам сама в този свят... и няма приятел... няма родител, който да може да утеши тази самотна душа... или някой, на който отново да се доверя...

Може би, защото сега се харесвам и няма да допусна някой да ме промени отново...

или, по-вероятно е, защото вече сърцето ми няма да го понесе, а душата ми...

На нея вече ù писна...

Но се опитвам да не съжалявам за нищо в живота си... тепърва ще ме блъска...

просто слагам щит на сърцето си... пердета на очите си... завивам душата си и се впускам в борбата за оцеляване... и ще се моля щастливите моменти да са повече...

Нали това е смисълът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...