В търсене на аромата на лятото
- Можеш ли да определиш, кой е най - прекрасния аромат на лятото?
- Щом ти ме питаш, значи сигурно е на похот, на женски сутиен попил аромата на разгорещена жена - опитах да се пошегувам с него.
- Малко по-сериозно, дееее. По-романтичен отговор потърси. Какви са тези каруцарски отговори, които ми даваш? Помисли.
- Какво има да мисля? Това е супер лесен въпрос. Ароматът на море.
- Не споделям мнението ти. Хубав е , но не е типично летен според мен. На море мирише, когато си край него и през останалите сезони. Нека да е лятно, типично лятно. Опитай пак.
- Тогава може би на диня!? Праскови!? Пъпеш!? Зависи кой от плодовете предпочиташ.
- Добро предположение. А друго имаш ли?
- Петунии, окосена трева, лавандула?
- Топло, топло, топло…
- Печени чушки?
- Неее, как можа да ти хрумне? Ароматът на печени чушки ни напомня, че лятото свършва и идва есента. Говоря ти за лято. Край нас е, наблизо е. Затвори очи и помириши. Това според мен ароматът на лятото.
Случвало ли ви се е да помиришете диви ягоди, нали? Всеки знае, колко завладяващо ухаят, но примесени с мащерка, дали ви се е случвало? Плодовата нотка на ягодите, съблазнително събуждащи асоциация за невинност и любов, съчетана наситен аромат, на деликатната тревичка? Комбинацията между двете може би наистина е най- прекрасния летен аромат. Или поне днес, на това място, с този мъж, когото почти не познавах, но влезе в мислите и във всекидневието последните дни.
- Еее, убеди ме! Това е летния аромат на нашата лятна любов. Ще остане тук в планината и ще чака друга лятна любов, някое друго лято, на други двама, които ще търсят най-летния аромат и ще го намерят на тази поляна.
- А искаш ли да се опитаме да го запазим?
- Кое? Аромата ли? Аз ще го запазя, в спомените. И може би след време ще имам желание да споделя това откритие с някой друг. – усмихнах му се и се обърнах на другата страна.
Някаква предателка сълза, се опитваше да развали момента и да разкрие това, което самата аз не бях готова да призная, а именно, че не исках всичко да свърши толкова бързо и да остане тук. Исках продължение, но не вярвах, че е възможно. Живеехме в различни градове, а се познавахме едва от седмица. Но ми се искаше… Оооо, как ми се искаше, някой да ме разубеди. Да ми каже, че греша. Че ароматът на ягоди и мащерка може да се запази. Да ми каже, че лятната любов, не свършва заедно с лятото, а преминава в есенна. Не толкова гореща, но достатъчно топла, красива и силна. Искаше ми се…
- Хей, къде си? За аромата попитах? Искаш ли да го запазим? Ще си наберем мащерка и изсушим за чай, който ще пием през зимата, в комбинация със сладко от диви ягоди. Искаш ли?
- Ти си абсолютно луд? Къде ще го пием? Живеем в различни градове?
- Не ми задавай въпроси! Отговори ми. Искаш ли? Който има желание намира начин, който няма – намира причини. Искаш ли?
- Искам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
