Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пред близки, познати, гаджета и гаджоци?
“Стефке, помниш ли как изкарахме бала на кака ти?”, отвори темата Невянка.
“Нищо не помня!”, призна дребосъчката.
“А искаш ли пак?”, рече Адиле.
Но Никито предложи да отидат на Добринкината вила. Нямало нужда някои да ги гледа как създават предпоставки за задръстване на канализационната мрежа.
“Пък и друго си е, каза Венко, да излезеш сутрин с превъртаща глава, да дръпнеш глътка чист цигарен дим и се топнеш в езерото за изтрезняване.”
Което накара Марина да поиска поне малко контрол над пиенето – не щеше пак някоя препила да я сграбчва жадно за... Така де! Това пък разсърди Карамелия /тя искаше да стане аптекарка – ох, какви хапове щеше да продава тогав ...