25.06.2019 г., 19:10

Валеж

868 1 0
2 мин за четене

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започваше да изливаш душата си. Бях се излегнала от дясната ти страна, кръстосала крака върху теб и те гледах. Уж същия, а не те бях виждала такъв. Любувах ти се. Имах усещането, че си готов да разголиш душата си и да ми кажеш всичките си тайни и неизречени мисли. Гледах те право в очите и ти задавах въпроси. Бях любопитна, като малко дете,но и предпазлива. А ти ми споделяше. 

През цялото време исках да стана и да те прегърна силно, но знаех, че ще бъде грешка. За това просто пиех от чашата си и оставях уискито да притъпи този порив. Чувствах те толкова близък и същевремнно толкова далечен. 

Всичко свърши внезапно, когато  ме подкани да легнем. Изчезна, като дима от цигарата ти, като уискито в чашата ми. Превърна се в спомен. 

Исках да ти кажа толкова много неща, но не трябваше или поне така го усетих тогава. Бях уморена, тъжна и нещастна, но ти успя да ме събереш. Успя да залепиш парченцата от душата ми и да ги поставиш на мястото им, макар и за кратко. 

Не можех да отворя очите си, но усетих, че стоиш до мен и ме гледаш как спя. После седна в ляво на спалнята и се разрови в телефона си. Минута след това се чу: “Липсваш ми много!”. Усетих как се скова, а на мен сърцето ми спря. Не знаех как да реагирам: да се обърна и да попитам или да се направя, че не се е случило. Избрах второто.  

Легна до мен и дишането ти се успокои постепенно. Усетих как заспиваш. Приближих се и те прегърнах. Наместих глава върху гърдите ти, а ти ме придърпа към себе си. После ти поговорих малко. След това вече нищо не помня. Явно бях потънала заедно с теб в съня. Сън, който свърши с първите утринни лъчи. Нощ, която никога не се повтори. Близост, която изчезна като цигарен дим някъде в небитието.

 

М.М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...