Вампирска любов
Минаваше полунощ. Влезе със самоуверена походка в тъмният шикозен бар. Нелепото му заглавие „Кървава жажда” я караше да се подсмихва. За другите звучеше зловещо, но нея подсещаше, че е добре вечеряла. Сега не я измъчваше глад, а друго. Искаше да се почувства жива и беше готова на всичко. Дори да бъде разкрита.
Огледа с присвити очи клиентелата. Повечето бяха със страховити сатанински костюми и маски. Такава беше темата на вечерта. Един път месечно се организираше „кървав бал” и тя не случайно беше тук.
- Здравей красива, вампирке! Имаш страхотен костюм. Обожавам впити кожени дрехи, нооо...къде ти е маската? Ако си я изгубила с удоволствие ще ти помогна да я намериш. – предложи услугите си непознат, млад мъж.
Изведнъж влязъл в роля, той се поклони с изящен, отрепетиран реверанс. Очите му бяха скрити зад сребристо домино, но тя усети опасният пламък в тях. Подсмихна се отново. Обичаше самоуверени и страстни мъже. Те бяха прями и знаеха какво искат. Също като нея.
- Приятно ми е да се запознаем. Да се представя, аз съм „принцът на нощта” – продължи той, засякъл одобрителният й поглед.
После непринудено подчерта костюма си от скъпа, черна коприна покрит с дълго, тъмночервено наметало.
- Мисля, че сме си лика – прилика. – подхвърли тя и наклони кокетно глава слагайки ръка на кръста.
Знаеше, че е секси. Впитият й кожен гащеризон смело подчертаваше съблазнителните й извивки.
Той я приближи прекалено близко. Усети дъхът му.
- Едно питие? Аз черпя. Позволи ми изборът да е мой. – предложи уверено. – Щом няма да търсим твоето домино...
- Добре. – съгласи се „вампирката”. – А относно маската, ако си забелязал нямам нужда. Имам перфектен грим.
„Принцът на нощта” впи в нея критичен поглед. Личеше си, че е силно впечатлен.
- Съгласен съм. Имаш нежно бледа кожа и хипнотично червени очи – предполагам ефект от контактните лещи. Страхотна дегизировка. Супер си! – започна с комплиментите.
Тя се разсмя и спокойно показа неестествено дълги кучешки зъби.
- Охооо, помислила си за всичко. Имаш страхотни зъбки, сладке вампирке. Може би ще ти позволя да ме ухапеш. – прошепна двусмислено той.
Думите му изведнъж я отрезвиха. „Тази вечер не търся храна.” – помисли си раздразнено. Не си падаше и по разговорите. Бяха скучни, безсмислени, а сега точно това предстоеше. Имаше друга цел, а времето летеше.
Дали ще успее? Искаше след тази нощ да се събуди до него - истински жив, мил и нежен. Да й казва, че я обича, колкото и глупаво да звучеше. Да бъде само неин, докосвайки само нея. Смръщи се. Трябваше да опита и да победи кървавият глад.
- Какво има? – попита той усетил рязката промяна на настроението й.
- Да се махаме от тук. Тъпо е. – после сграбчи ръката му повеждайки го към изхода.
- А питиетата? - запита я изненадан от нейната властност.
Отговор не получи.
По-късно в хотелската стая и двамата трескаво се разсъбличаха. Той знаеше какво иска и тя също. Когато видя прекрасното й голо тяло си помисли:
- Боже, аз съм страхотен късметлия. Като модел е. Колко е секси!
Тя го погледна с похотлив поглед и се помоли: „Дано този път се получи. Дано оживее. Все пак, не съм гладна.”
На другият ден камериерката от хотела откри изстиналото тяло на млад мъж. Вестниците отделиха подобаващо внимание на поредната загадъчна смърт. След няколко дни сензацията отшумя, за да бъде заето мястото й от друга, по-шокираща.
Изминаха няколко месеца. Минаваше полунощ. Един загадъчно-красив женски силует се насочи към луксозен бар с ужасяващото име „Кървави сенки”. Имаше маскен бал.
- Дано този път се получи. – прошепна замислена тя.
Щеше да рискува и опитва до края на вечността. Не беше гладна, но знаеше, че това е временно и неустоимо.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...
Коментари
-
Странен живот- хора станали вампири и вампири мечтаеш да станат хора! Изтръпна ми гръбнака! Различно и интересно! Успех, Катя!
-
Благодаря ти, Миночка!
Христо, ако рисувах с удоволствие щях да се включа и аз.🙂 Музи колкото искаш. -
Даже повече от една. Направо цяла 3-4 томна поредица (всеки том с по 200-300 страници
). То от нашия политически кръвопийски псевдо-"елит" вдъхновение колкото искаш :D ... -
Пожелавам ти успех!
-
Разбира се, че са много по-лоши от моята вампирка. Много по-гладни са, а за красота да не говорим.И аз като теб на вампирски балове не ходя. Те ме канят, канят, а аз не ща! 😁 Христо, можеш да нарисуваш една карикатура от такъв бал.😉
-
Сетих се само да добавя, че от всички изброени от мен балове, на последните два (президентски и министерски, а към тях, разбира се можем да добавим и депутатски :D ) могат да бъдат срещнати пълчища от съвременни форми на вампири (въпреки, че ако трябва да сме докрай точни, тия там са по-скоро най-обикновени алчни скапани кръвопийци, де :D )...
-
Моята вампирка е напълно нормална жена, но с голям апетит. Ако не беше той отдавна щеше да е щастливо влюбена. Радвам се, че я харесвате.😉
Поздрави Мария, Таня и Светличка! Благодаря ви. -
Добрите намерения зад женските ловни похождения.☺ Мъжки персонаж може би нямаше да изпитва тези угризения, но жената, особено вамп, е загрижена за добрия си имидж и себеоценка. Зазвуча ми реалистично. Харесва ми ненатрапчивото ти присъствие и този път.
-
Интересна история!
Поздрави! -
За мен беше провокация и риск дори да прочета разказа. Е, жива съм, вампирката си харесва жертви от противоположния пол, явно още е станала джендър!🤣 Успех, Катя!👍
-
Здравейте Ина, Вики, Стойчо, Пешо, Христо и Георги! Благодаря ви за коментарите. Забавни са и всеки със своята истина. 🙂 Не очаквах голям интерес, защото тук вампирската тематика няма много читатели. Аз съм й голям фен и понякога пиша за мое удоволствие.
Поздрави на всички! -
Интересно и четивно.
-
Аз затуй не ходя по маскени балове, безмаскени балове, виенски балове, президентски балове, министерски балове и т.н., и т.н. (въпреки, естествено, многобройните изключително настойчиви и любезни покани, които получавам ежедневно :D )... Той народа най-хубаво го е казал: "Да бе мирно седяло, не би гладни зъби на вампирка видяло" (хъ-хъ-хъ)...
-
Първо да дам глас,... после какво има за разсъждение, ами и ние мъжете сме като вампири, но до като срещнем силна вампирка
-
Тези които рискуват са обречени да спечелят, докато не са загубили апетит!
Това открих в подтекста.
Другото е екзотика!
Успех, Катя! -
Леле! Впечатляваща вампирка!
-
Рискува да бъде разкрита преди да опита да сбъдне мечтата си или да не я сбъдне никога... Да избягаш от същността си е сферата на мечтите но няма невъзможни неща А за тях определно има риск.. Успех, Кате.
-
Здравей, Миг! Ами тя твоята случка е като виц.😊 Разсмя ме. 🤣
И ме подсети за друг. Двама пенсионери седят на една пейка. Край тях минава красавица. Единият дядо въздъхва: "Ееех, да бях поне с 30 години по-млад какво щеше да й се случи..." А другият му вика:"Абе, ти луд ли си? Ще зачеркнеш 40 години стаж
от пенсията си заради 10 минути удоволствие?!
Благодаря ти. Усмивка! 🤗 -
Привет Катя! Готин, реалистичен разказ! Ведднъж вървим с един приятел , а пред нас Тя - жената с прекрасни извивки. Казвам на приятеля: "Виж колко хубава жена!" А той: "Мани я! Тази хубава жена знаеш ли колко кръвчица е изпила на мъжа си!" . Но има надежда някой , някъде да попадне на "сита жена"! Усмивкаа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дали сме хора или вампири не може да ни се угоди. Все копнеем, мечтаем и търсим.