Вампирска любов

Минаваше полунощ. Влезе със самоуверена походка в тъмният шикозен бар. Нелепото му заглавие „Кървава жажда” я караше да се подсмихва. За  другите звучеше зловещо, но нея подсещаше, че е добре вечеряла. Сега не я измъчваше глад, а друго. Искаше да се почувства жива и беше готова на всичко. Дори да бъде разкрита.

Огледа с присвити очи клиентелата. Повечето бяха със страховити сатанински костюми и маски. Такава беше темата на вечерта. Един път месечно се организираше „кървав бал” и тя не случайно беше тук.

-         Здравей красива, вампирке!  Имаш страхотен костюм. Обожавам впити кожени дрехи, нооо...къде ти е маската? Ако си я изгубила с удоволствие ще ти помогна да я намериш. – предложи услугите си непознат, млад мъж.

Изведнъж влязъл в роля, той се поклони с изящен, отрепетиран реверанс. Очите му бяха скрити зад сребристо домино, но тя усети опасният пламък в тях. Подсмихна се отново. Обичаше самоуверени и страстни мъже. Те бяха прями и знаеха какво искат. Също като нея.

-         Приятно ми е да се запознаем.  Да се представя, аз съм „принцът на нощта” – продължи той, засякъл одобрителният й поглед.

После непринудено подчерта костюма си от скъпа, черна коприна покрит с дълго, тъмночервено наметало.

-         Мисля, че сме си лика – прилика. – подхвърли тя и наклони кокетно глава слагайки ръка на кръста.

Знаеше, че е секси. Впитият й кожен гащеризон смело подчертаваше съблазнителните й извивки.

Той я приближи прекалено близко. Усети дъхът му.

-         Едно питие? Аз черпя. Позволи ми изборът да е мой. – предложи уверено. – Щом няма да търсим твоето домино...

-         Добре. – съгласи се  „вампирката”. – А относно маската, ако си забелязал нямам нужда. Имам перфектен грим.

„Принцът на нощта” впи в нея критичен поглед. Личеше си, че е силно впечатлен.

-         Съгласен съм. Имаш нежно бледа кожа и хипнотично червени очи – предполагам ефект от контактните лещи. Страхотна дегизировка. Супер си! – започна с комплиментите.

Тя се разсмя и  спокойно показа неестествено дълги кучешки зъби.

-         Охооо, помислила си за всичко. Имаш страхотни зъбки, сладке вампирке.  Може би ще ти позволя да ме ухапеш. – прошепна двусмислено той.

Думите му изведнъж я отрезвиха. „Тази вечер не търся храна.” – помисли си раздразнено. Не си падаше и по разговорите. Бяха скучни, безсмислени, а сега точно това предстоеше.  Имаше друга цел, а времето летеше.

Дали ще успее? Искаше след тази нощ да се събуди до него -  истински жив, мил и нежен. Да й казва, че я обича, колкото и глупаво да звучеше. Да бъде само неин, докосвайки само нея. Смръщи се. Трябваше да опита и да победи кървавият глад.

-         Какво има? – попита той усетил рязката промяна на настроението й.

-         Да се махаме от тук. Тъпо е. –  после сграбчи ръката му повеждайки го към изхода.

-         А питиетата?  - запита я изненадан от нейната властност.

Отговор не получи.

По-късно в хотелската стая и двамата трескаво се разсъбличаха. Той знаеше какво иска и тя също. Когато видя прекрасното й голо тяло си помисли:

-         Боже, аз съм страхотен късметлия. Като модел е. Колко е секси!

Тя го погледна с похотлив поглед и се помоли: „Дано този път се получи. Дано оживее. Все пак, не съм гладна.”

На другият ден камериерката от хотела откри изстиналото тяло на млад мъж. Вестниците отделиха подобаващо внимание на поредната загадъчна смърт. След няколко дни сензацията отшумя, за да бъде заето мястото й от друга, по-шокираща.

Изминаха няколко месеца. Минаваше полунощ. Един загадъчно-красив женски силует се насочи към луксозен бар с ужасяващото име „Кървави сенки”. Имаше маскен бал.

-         Дано този път се получи. – прошепна замислена тя.

Щеше да рискува и опитва до края на вечността. Не беше гладна, но знаеше, че това е временно и неустоимо.