Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво?  И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.

На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти обезкървено тяло. Бързо го изхвърли от ума си. Сега не чувстваше глад, а по вените й се разстилаше приятна топлина. Изпита задоволство. Може би ухаеше на кръв? Никога нямаше да разбере.

Инстинктивно подуши въздуха с обонянието на хищник. Наближаваше буря. Близките дървета се извиваха в танц под поривите на вятъра. По земята се виждаха мокрите следи на първите капки дъжд.

Отново впери празен поглед в отварящата се врата на дискотеката. Младият мъж, който излезе се запъти направо към нея.

Учудена тя го загледа и неволно посегна към поредната цигара. Беше  напълно непознат.

-         Здрасти! Желаеш ли, огънче? – предложи внезапно той.

-         Имам. – отсече рязко тя.

Нямаше настроение за свалки. Искаше да е сама,  а и той не беше нищо особено. Поредният от многото, които би убила.

-         Да, разбирам.  И аз ако пушех като теб нямаше да съм в настроение. Три кутии цигари не са малко.

„По дяволите, беше ги броил или улучи?” - отбеляза на ум.

-         Защо, ти да не си лекар?  Не ми се слушат нравоучения. Върви си. – сопна се рязко.

После прикова поглед в очите му. Вътрешно злорадстваше, че нейните са ярко червени. Искаше да види страхът му. Той смутено сведе поглед и тя разбра, че е с контактни лещи.

-         Не се сърди, моля те. - усмивката му също беше предпазлива. Криеше нещо.

-         Ти следиш ли ме? Моля? – премина в атака тя. Явно свалка нямаше да има, а и  нещо не започваше както трябва.

-         Не се обиждай. Наблюдавам те от година. Обичаш кожените дрехи, баловете с маски и красивите мъже с гореща кръв. – подхвърли невинно той. Отново бегла усмивка.

„Дали да не му прекърша врата? Защо ме дразни?” – изведнъж проблесна в нея разумната идея.

Внезапно  и за двамата тя го прегърна нежно. Прилепи тялото си в неговото. Устните й почти докоснаха лицето му.

-         Не, не тук. – изведнъж се отдръпна и тръгна към градината.

Той спокойно я последва, но тя имаше чувството, че предвижда всеки неин ход. Когато се отдалечиха достатъчно се обърна рязко. Блъсна го с нечовешка сила на земята.

-         Ти търсиш точно мен! Аз съм като теб. Не разбираш, ли? – прошепна като предупреждение той. В него нямаше капчица страх или желание да се съпротивлява.

Това я раздразни още повече.

-         Знам. – изсумтя презрително качена върху него.

След това насочи дългите си зъби към врата му. Беше достатъчно силна да го прекърши. За нейна изненада точно там където в другите пулсираше и течеше живителна сила сега нямаше нищо. Смъртта вече съществуваше. Тя го целуна търсейки нещо ново. И допусна грешка. Усети как всичко в нея се промени. Събуди страстта. Той  й отвърна пламенно, а езикът му погали с нежност острите й зъби.  Изведнъж и двамата не искаха да спрат. Търсеха да се докоснат до нещо красиво и неуловимо.

-         Устните ти са като кървавочервени рози. Ухаеш на живот. –  прошепна внезапно, притискайки тялото й.

Тя мълчеше. Беше зашеметена. В  душата й бушуваше буря. Дърветата шумоляха любопитни над тях. Танцът им беше още по-страстен от  напористия вятър. В небето просветна, после притъмня и изведнъж заваля пороен дъжд. По косите и лицата им  се стичаше вода. Очите й се насълзиха. Надяваше се никога да не разбере, защото  наистина беше Той. И двамата лежаха целувайки се пламенно, безразлични към бурята и към съдбите си.