Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво? И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти обезкървено тяло. Бързо го изхвърли от ума си. Сега не чувстваше глад, а по вените й се разстилаше приятна топлина. Изпита задоволство. Може би ухаеше на кръв? Никога нямаше да разбере.
Инстинктивно подуши въздуха с обонянието на хищник. Наближаваше буря. Близките дървета се извиваха в танц под поривите на вятъра. По земята се виждаха мокрите следи на първите капки дъжд.
Отново впери празен поглед в отварящата се врата на дискотеката. Младият мъж, който излезе се запъти направо към нея.
Учудена тя го загледа и неволно посегна към поредната цигара. Беше напълно непознат.
- Здрасти! Желаеш ли, огънче? – предложи внезапно той.
- Имам. – отсече рязко тя.
Нямаше настроение за свалки. Искаше да е са ...