Вдъхновидение
Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезняват. Но както и да е.
Позволявам си да споделям всичко това, тъй като доста от вас си признаха, че съм галактически талант, други убедих в това, като доказах, че от всеки зеленчук и плод става рима. Е, имаше и трети, дето криво ме разбраха и помислиха, че нещо сигурно съм нагазила в не толкова поетични води. Ама карай… Те идея си нямат, че за да влезеш в един МОЛ, трябва само бистра вода да газиш. Може и дъждовна, но предварително трябва правилно да си преценил киселинността и.
Та… моят мъж е в отпуск, а като е в отпуск, не му плащат извънредни и аз реших малко да поогранича пазаруването. За целта се настаних удобно пред компютъра. Дори преди това не минах покрай огледалото, понеже и да минавам, и да не минавам, май принцеса няма да стана и започнах да чета коментари.
Гледам аз някои пишат „Силно!” Кое му е силното? Те, буквите не могат ни да скачат силно, нито силно да светят, защото просто застопорени и много черни. Обаче веднага решавам, че от този така категоричен коментар може да се напише един силен разказ за сблъсъка например между Кобрата и Кличко. Дори си представих силните удари, два, три избити зъба, една голяма аркада, която в последствие се инфектира. Лирическият се обезобразява. Намесва се пластичен хирург и след множество операции го превръща в подобие на Азис, по когото въздишат и фенове, и фенки. Само че той е толкова силен, че не спира да се боксира. Пропуска земното си щастие, получава комоцио, в резултат на което вътречерепен мозъчен кръвоизлив. Амнезията го навестява и накрая става детска учителка. Боже, как можа да ме дариш с такава фантазия?
Продължавам аз нелогната да следя коментарите и попадам на друг „Браво!” и нищо друго. А, де! Така и не можах да разбера кое му е бравото. Броя на сричките ли, драмата на лирическия ли, шрифта ли… Ама както да е. От цялото това неразбиране, реших, че може да се напише един криминален разказ. Представих си алея. Разбира се, неосветена, в резултат на икономии на някоя градска община, по която върви един замислен гражданин, омерзен от ниското си трудово възнаграждение, с полузатворени очи. Спъва се и нали е с полузатворени очи и никакви рефлекси, удря главата си в железния стълб на лампата. Осветителното тяло от удара се разклаща, пада и къс от стъклото пробива черепа му. На сутринта старица, разхождаща кучето си, го открива. Съобщава на съответните органи. Почва се разследване и по тъканта намерена под ноктите на пострадалия, става ясно, че предишния ден е обрал банка. Шефът му е научил и взел пари на заем от него. Секретарката обаче нали все слухти, започва да изнудва шефа си и едновременно с това съблазнява убития. Сипва в чашата му с питие приспивателно. Взема кода на сейфа и му прибира парите. Казва на жертвата, че е прекарала с него една незабравима нощ (пък убитият просто е спал като пън). Праща му една страстна въздушна целувка на изпроводяк и по-нататък знаете – алея стълб и т.н. Браво на следователя, нали? Боже, добре, че започнах да чета коментари! С всеки прочетен такъв, установявам каква безгранична фантазия имам.
Въпреки това продължавам аз нататък. Прочитам „Хубаво!” Ми не разбрах много кое е хубавото, оная думичка поанта ли, това, че лирическият не спря да реве, бурята дето намокри героите и от което могат само да хванат пневмония, но… Вдъхнових се. Реших че може да се напише едно прекрасно любовно четиво за една отчаяна жена, която решава, че иска да заприлича на спящата красавица, защото и е омръзнало да пере мръсни чорапи, да бърше сополи на ревящи деца и парфюмът и да бъде само аромат на пържени кюфтета и отива в един спа център. Там така заспива… Ама сън, ама чудо! Такова чудо, че чак служителите на спа центъра се видели в чудо, как да я събудят. Какво ли не пробвали. Донесли тъпани и вдигнали такава олелия, че без малко будните съседи да затворят центъра им и ги оставят без насъщен. Стискали я за носа и и запушвали устата, дано се стресне от смъртта. Ама, на! Белязана била със сън и безсмъртие. Заливали я с вода, с температура от - 50 до + 150 градуса по Целзий. Никакъв ефект. Жената спяла и с всяка приложена процедура, ставала от хубава, по-хубава. Докато накрая след дълъг уморителен, та чак изтощителен ден, в напразни опити за събуждане, спа центърът бил посетен от едно зелено човече, което така се впечатлило от издръжливостта на жената, че мигом се влюбило в нея. Целунало я. В резултат на което второто му АЗ се впило в капилярите ù. От там по венозен път до сърцето, което забило лудо. От тахикардията жената се стреснала, събудила и видяла, недовидяла, казала категорично „ Да!”. А зеленото човече малко преди това по телепатичен път и било направило предложение за женитба. Стоплено от положителния отговор човечето набързо я метнало на гръб, натикало я в летящата чиния и до ден днешен обикалят галактиката. Жената усмихната и в безтегловност (навярно от любов). Зеленото човече щастливо, че е намерило спътница, която каквото и да каже няма да го разбере и никога няма да му мърмори. Боже, то аз съчетах приказна любов с чиста проба фантастика, бе! Знаех си, че трябва да чета коментари. Просто развинтват въображението ми така, че започвам да си мисля, дали пък да не взема да посетя някоя иноземска планета, да влюбя в себе си едно зелено човече, след което да му втълпя, че дистанционното и футболните мачове са пагубни за всякакъв вид връзки, както и че всяка една зеленочовеческа любов най-силно се усеща, когато спътникът е толкова добър в пускането на пералнята, простирането, гладенето, готвенето и всички така приятни извънземни женски задължения. (Е, това са мечти на всяка съвременна Пепеляшка, но за тях друг път).
Та накрая все пак трябва да обобщя:
Не пишете дълги коментари! Кратките коментари могат да бъдат извор на вдъхновение. Защото авторът разбрал, не разбрал какво му казват, може да види в тях това, което му се иска. (Не, че и в дългите не може).
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Де го тоя лилавия, Лъки, да го превъзпитам аз. За градивни критики ще ми говори. От къде ще черпя тогава вдъхновидения, а?
Радвам се, че си тук и се усмихваш! -
Благодаря за хубавата усмивка, която ми подари, Ани!
След като скъсах няколко чифта вълшебни джапанки, в напразно търсене на градивна критика (един лилав извънземен каза, че само с нея се сверявали часовници)започнах да губя орловото си зрение за възхитителни, удивителни и величайши "Харесах!"... добре, че стана така, защото току виж съм нагазила в прозата. Я, какво ми е хубаво да съм си пуйетка -
Дани, то май и аз съм на път да почна да разтягам локуми, откакто взех да ставам прозаик (то не е баш тъй, ама.. )
Иначе просто като си погледнах моите коментари, те доста - Браво!, Хубаво! или Много хубаво!, Силно! и си помислих, кой знае какво си мислят хората. Обаче съм и попадала на дълги коментари, които не са разбирани правилно от автора, както и аз съм писала такива и са оставали неразбрани, стана ми смешно... и... се вдъхнових.
Радвам се, че те усмихнах! -
Ти с един караконджул се справи, та някакъв хипопотам ли ще ти се опре.
-
... понякога е "пей сърце",
по-честичко вулгарен...
А може и с начало последната дума на другия
... шарен е този следобед защото
приятели скуката гонят с перото
Ани, усмихваш ме, мила! -
Не се и съмнявам, нали си творец!
-
Хей, Танче, сетих се за темата във форума " Продължи с последното от мен", където следващият римуваше последната дума на предходното стихче.
Та тъй! Си тече животът... шарен. -
Тъй, тъй. И като разпарчетосали царството, се народили една дузина нови принцеси, ама ей тъй, коя от коя по-убави! Принцеси тъй и тъй, много, ама принцовете били кът, щот нали принцесите цели пет и тъй. За конете пък да не говорим, колкото имало, всички били в книгата на застрашените видове. Тъй или иначе, поне огледала имало бол, та която и принцеса, откъдето и да минела, можела да си се оглежда на воля и да си се диви на чудната хубост. Тъй де, като нямало принцове да се дивят, принцесите трябвало сами да вършат всичко. И ей тъй си течал животът в царството, докато един принц, ама тъй - засукан отвсякъде, не дошъл от друго кралство, в което тъй да се каже, преобладавали принцовете и взели общо решение да премахнат границата и тъй нататък, сещате се...
-
Да беше прочет и това, което пише в скобите!
Ама то нали мъж, разбира само от изречение което завършва със заповеднически знак! -
Тъй, Танче, тъй! Имало едно време една принцеса, която била - "Неотразима превъзходна безупречна(а бе това май не е баш тъй)
Даровита, умна, незаменима, неотразима, недостижима, необятна, неповторима (то това не винаги е за хвалене." Докато не дошъл един принц на арабски кон - бял, с черна грива и не сложил целия свят в краката и, защото от толкова много свят и се завило свят, прилошало и. Оная с косата я окосила и принцесата оставила пет дъщери и трима сина, които се изпокарали за царството и го радробили на хиляди, даже милиони късчета. Та светът станал не цял, ами разпарчетосан. Та тъй, ама не е точно тъй
п.п. Репликите в коментара са в кавички, понеже са плод на виждането за мен на скъп мой приятел.
А на Даниел може да остане само да се диви! Обаче, много моля, не с една, а с три удивителни! Само това е правилният път до развинтеното ми въображение. -
За по-дълъг сюжет от твоя страна, ще се огранича до "Тъй"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
