Вече късно е
Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг застой той погледна в краката си. На розовото окървавено килимче лежеше студено, мъртво тяло. Наведе се и погледна в полузатворените ù небесно сини очи... видя себе си.
Стана, обърна се и излезе. Тя продължаваше да лежи там, студена и бледа...
След три дни всичко беше черно. Имаше черен кръст, ковчег и разплакани хора. Той се чувстваше странно. Чудеше се какво прави там и защо е там изобщо. Идваха жени и мъже да му изкажат съболезнованията си. Той ги гледаше с празен сив поглед и недоумение. В ковчега беше дъщеря му, но той още не го беше осъзнал...
© Александра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Просто човекът е бил в шок, а талантливата Алекс го е прадала толкова силно ... Поздравления!
-
Много талантливо умееш да пишеш и да докосваш сърцето на читателя!
Много ми хареса! ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
Ако вътре е дъщеря му, по-добре да не разбира, макар и невъзможно да е. Има няколко възможности, или въпросният господин си е изгубил паметта или просто не знае, коя точно е дъщеря му.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но все пак чиатателят сам прави своят извод.