Вече късно е
Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг застой той погледна в краката си. На розовото окървавено килимче лежеше студено, мъртво тяло. Наведе се и погледна в полузатворените ù небесно сини очи... видя себе си.
Стана, обърна се и излезе. Тя продължаваше да лежи там, студена и бледа...
След три дни всичко беше черно. Имаше черен кръст, ковчег и разплакани хора. Той се чувстваше странно. Чудеше се какво прави там и защо е там изобщо. Идваха жени и мъже да му изкажат съболезнованията си. Той ги гледаше с празен сив поглед и недоумение. В ковчега беше дъщеря му, но той още не го беше осъзнал...
© Александра All rights reserved.
