25.05.2008 г., 1:18

Вечна е любовта ми

1K 0 0
1 мин за четене
 

Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе бие... Само за теб. Единствено. Но ти не разбра и сърцето май не намира вече причина да тупти както преди, помниш ли? Онази нощ безумна, когато с твоята същност ти ме дари. Когато с ласки ти ме съживи. Когато с мълчанието си ме плени. И единствените думи „Красива си" останаха ми спомен от тази красота. Вечност са думите, които чрез душата са прочетени. Вечен е твоят образ, който не с очи, а със сърцето бил е проследен внимателно... Вечна е мисълта за любовта, която е на път да ме погуби. Мълчание изпълва цялото ти съществуване, дори когато пред мен величествено стоиш, а аз не искам да те оставям да мълчиш, не искам да ти позволявам. Но силата на сърцето ми отслабва, защото чувства то, че нещо наближава. Усеща то с всички свои сетива, че това е краят. Затова оставям те и аз мълча, когато продумал си ти поредното „Красива си".  Само те поглеждам и се усмихвам. Но само аз знам как болката гори ме дори в момент, когато съм с теб.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежен Спомен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...