Вечна приказка
Разказваше я още дядо ми.
Един имал проклета жена – инат, че и за износ. Все против, все контра, все нейната да е. Макар че – както всяка жена – не знаела каква е нейната…
Веднъж се разхождали покрай реката и той се възхитил на ливадата. Рекъл: „Чудесно е окосена!“. Жена му възразила: „Не е косена, стрижена е!“… „Бе, жена, кой стриже тревата? Коси се…“ „Не, стрижена е!“…
И така – сдърпали се: „Косена е“, „Стрижена е!“…
Ядосал се той, избила му чивията, бутнал я в реката. Взела тя да се дави. Дожалело му – все пак, някой трябва зимъс да го завива… И рекъл: „Жена, признай, че е косена, да те вадя…“
А оная вече потъвала, отгоре се виждала само ръката й, със свити пръсти и два сблъскващи се във въздуха – демек, ножица, стрижена е…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
