Вечната снежинка
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затичали на двора да му се порадват; едно от тях вече било направило и първия снежен човек, като жив стоял изправен - сякаш ще запее коледна песен и песен за здраве.
Зимните шапки заскачали от радост в шкафовете при новината за Зима, сега пак ще могат да стоплят няколко премръзнали учи. Привечер градските нощни лампи осветявали белите улици и наблюдавали хипнотизирано падащите снежинки, силно засветили от учудване и възхищение, понеже били нови и за първи път виждали сняг. Скоростта, с която падала всяка снежинка, била плавна и бавна, сякаш всяка една имала невидим парашут.
И така зимата отминала, яркото пролетно слънце се прозяло от сън и огряло пак земята, с топенето на снега се разбрало, че не ...