Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пътеки на живота, също така и воля, непоколебим дух, една усмивка…
Докато слънцето още сладко си подрямваше и нямаше скоро намерението да се покаже на небосвода, една жена вече беше запретнала ръкави – моето мило бабче Елена. Още от ранни зори тя беше хванала парцала и упорито се бореше с удобно настанилия се по мебелите прах. И въпреки че знаеше, че не бива да се преуморява, тя бавно, като мравчица, започна да пълзи из къщата. Ха тук това, а там онова, ето че и дядо се събуди. Гледал снощи до късно интересния мач, той си беше позволил лукса да си поспи до много късно. Е, за човека на село, осем и половина си е направо велико!
Осъзнал, че времето няма да го чака, а и хубавият хляб в магазина с ...