"Веселата Джорджия"
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе до болка познато. Колко пъти ги беше вървял и измервал по проверки на железния път. Обичаше си линията старият Григорий и колкото и влакове да минаваха през нея, той най си обичаше влаковата композиция „Веселата Джорджия„. Тя беше неговата любимка, неговата страст. Мъничка, но същевременно силна и горда. Спомняше си последния път, когато тя мина по трасето. Беше красива, както винаги. Навсякъде питаше за нея - защо я спряха и не получаваше отговори. Къде ли не я търси, оглеждаше се за нея където и да ходеше, но уви - „Веселата Джорджия„ беше изчезнала! Всеки ден ходеше пеша и сядаше на хълма да я чака, но минаваха всякакви влакове - и пътнически, и товарни, но неговата любимка така и не се п ...