"Веселата Джорджия"

Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм  и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе до болка познато. Колко пъти ги беше вървял и измервал по проверки на железния път. Обичаше си линията старият Григорий и колкото и влакове да минаваха през нея, той най си обичаше влаковата композиция „Веселата Джорджия„. Тя беше неговата любимка, неговата страст. Мъничка, но същевременно силна и горда. Спомняше си последния път, когато тя мина по трасето. Беше красива, както винаги. Навсякъде питаше за нея - защо я спряха и не получаваше отговори. Къде ли не я търси, оглеждаше се за нея където и да ходеше, но уви - „Веселата Джорджия„ беше изчезнала! Всеки ден ходеше пеша и сядаше на хълма да я чака, но минаваха всякакви влакове - и пътнически, и товарни, но неговата любимка така и не се появяваше. На всички разправяше за нея - за красотата и, за силата и, за любовта им. Минаха 8 години откакто я нямаше, а тя все беше в мислите му, в сърцето му! Но изведнъж!!! О, чудо!!! Позна изсвирването на стария сигнал на локомотивната свирка. Погледна в далечината, откъдето дойде сигнала. Беше тя!!! „Веселата Джорджия„! Стана му приятно, развълнува се, запали цигара да се успокои и я видя. Плавно пълзеше по релсите, накланяше се грациозно като влизаше в крива, загубваше се като влизаше в изкоп, и пак се показваше горе в насипите с цялата си прелест. Когато го видя горе на хълма, машинистът изсвири силно. Григорий се надигна бързо и с трепереща ръка отвърна за поздрав чисто по железничарски. Ей, как му стана драго, че го поздравиха, че му изсвириха със сигналната свирка. Той бе горд железничар! Проследи вагонче по вагонче цялата композиция. Неговата си композиция, неговото си влакче. Видя светлините на последния вагон и тръгна да си ходи. 8 години я чакаше „Веселата Джорджия„ и я дочака, като войник - уволнение! Заслужаваше си чакането. Вече нямаше да се разделят. Пак щяха да бъдат заедно, защото човек никога не забравя голямата си любов. Тя е по-силна от всичко! Завинаги и вечно!!!