Видях те
- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е?
- Няма грешка, точно Вас търся!
- Къде сте ме видели?
- Въпросът е не къде, а с кого.
- О!
- Само си помисли как ще реагира съпругата Ви, какво ще си кажат съседите и колегите Ви.
- Какво искате?
- Сто лева. В плик. Утре в единадесет часа ще ги оставите под Мостчето на желанията и ще си тръгнете. Ако парите ги няма, всички ще разберат малката Ви тайна...
- Добре, добре – Васил Иванов затвори телефона, извади от портфейла си сто лева и отиде да купи плик.
* * *
- Ало?
- Видях те!
- Каквоооо?
- Видях те!
- Не чувам, я говори по-високо!
- Ооооф, видях те!
- Каквоооо?... Аааа, то затвори – баба Пена погледна смутено слушалката и я затвори. По този начин изпусна уникалната възможност да бъде изнудена от непозната.
* * *
- Да, моля.
- Видях те.
- Моля?
- Видях те.
- За какво говорите?
- Много добре знаеш за какво говоря, ти се радвай, че само аз говоря. Представи си какво ще стане, ако и други започнат да говорят.
- Не Ви вярвам!
- О, хайде, моля Ви се, госпожо, не се прави на 2 и ½. Нужно ли е да го казвам? Може и да си изтънчена дама от обществото, но и двете много добре знаем какви ги вършиш в действителност. Представяш ли си как ще реагират хората, когато научат...
- Какво искате?
- Нищо особено. Сто лева в плик, утре в дванадесет часа ги остави под Мостчето на желанията. Не закъснявай.
Мария Николова затвори телефона. Въздъхна тежко и отброи пет банкноти по двадесет лева.
* * *
- Алооооу.
- Видях те!
- Ааа, видяла си ме. Ми браво и аз те видях.
- Моля?
- Въобще не се прави на изненадана! Знаеш ли откога те чакам да се обадиш?
- Къде си ме видял, бе, ненормалник?
- Гледай я пък тая! Къде съм те видял си е лично моя работа. Теб какво те интересува?
- Ъъъ.... – отсрещната страна затвори и разговорът така и не достигна най-интересната си част.
* * *
- Ало.
- Видях те!
- Къде?
- Е, ти много добре знаеш къде... и с кого най-вече.
- Значи сте ме видели с някого някъде и какво от това?
- Ще разкажа на съпругата ти за това!
- А ако нямам съпруга?
- На приятелката!
- А ако съм хомосексуален?
- Е... тогава ще разкажа на всички!
- И какво от това?
- Ами не ви ли е страх какво ще се заговори?
- Не. Дочуване, госпожо.
* * *
Елена все още държеше в ръка телефонната слушалка и осъзнаваше току-що проведения разговор, когато в стаята влезе съпругът й.
- Елена! Какво правеше?
- Нищо, само провеждах няколко доходоносни разговора.
- Пак ли си изнудвала хората по телефона? Елена, могат да те осъдят за това!
- Е, хайде, моля ти се, за сто лева?!
- Че кой ще се навие да ти даде сто лева?
- Скъпи, винаги можеш да разчиташ на гузната съвест на хората.
- За какво са ти сто лева?
- Пет по сто, всъщност. Ще ги дам на Ваня да ги даде на братовчед си. Вчера ми разправяше как ги бил вложил в някакъв бизнес преди месеца и сега големи пари изкарал. Търсел си съдружници.
© Ани Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Васил Иванов- добре де ... на фона на супер оригиналният разказ ...може ли да присъства това банално име ... но като срещнах и баба Пена бих се съгласил, че не е случайно ...
май няма човек който не би подскочил когато му викнеш - Видях те! Знам какви ги вършиш мушмурок такъв! ... е не, завиждам ти, честно, за оригиналността ...
текстът след последните звездички е излишен... не все пак там се загатва бъдещото измамването на измамника ... или по-скоро трябва да претърпи редакция ...
...
- Видях те!
- Миии... да се видим!
-
Абсолютно, това беше идеята на разказа и да покажа, че както ти мамиш,така и теб могат да измамят. Напоследък всеки прецаква някого.
-
Дам, може да звучи смешно и нереално, но винаги можеш да разчиташ на наивността (особено в съчетание с гузна съвест).
-
Просто действителността е жестока.На ден може би десетки хиляди хора биват измамени по телефона,по този нелеп начин...Добра работа!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А за оригиналността - мерси, знаеш ли какъв зор ми е да ги измислям такива?Но от друга страна еднообразието - любовните ми истории - дразни, та нужно е да има и други сюжети
А текстът след звездичките дълго се чудех дали да го напиша, в крайна сметка реших, че измамникът трябва да получи своето и пак да се затвърди идеята, че всеки е лъган от някого. Редакция по-скоро, много съм слаба в тази част.
Ще се, търпение...