4.05.2017 г., 0:59 ч.

Виенско кафе 2/ 17 

  Проза » Повести и романи
1092 2 5
4 мин за четене
– Сядай Алекс, за какво искаш да говорим?
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти.
Драшев ми се усмихва:
– Ти ли му предложи?
Отпускам се назад.
– Виж, много ми е приятно да работя за теб. Ако трябва да съм честна, не съм работила при по-добри условия, но и двамата знаем че на жена ти тази ситуация и е неприятна. С Емил се познаваме, стана на въпрос че търси къде да вложи пари и така.
– Стела е малко по-емоционална, не и се обиждай. Но вероятно си права, може би ще е по-комфортно за всички, ако не работим заедно. Кажи му на Антонов, че когато му е удобно, може да ми позвъни.
– Проблем ли е да го накараш да откупи и моите проценти?
– Не, но защо ти е това? Нещата могат да се прецизират юридически и да си останеш съдружник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??