– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.

– Защо го изписват днес?

– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.

– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе на майка, а ти на баба. Не го искам това дете и не ме интересува, да ти го напиша ли, мамо?!

Гледах мъжа насреща си, който ми се водеше син. Днес трябваше да е най-щастливият ден в живота му, а той се сърдеше, защото майката на детето му не била мис свят... Стърчеше повече от една глава над мен, затова забучих пръст в гърдите му:

– Сега ще се изкъпеш, после ще отидем да видим бебето. Ще останеш до изписването и ще го признаеш за твое дете. Ще се държиш добре със Светла, и ще казваш на всички колко си щастлив. Ще направим купон и ще почерпим за раждането както си е редно. Ще се обадиш на баща си, на бабите и дядовците си и ще им кажеш. И да не си посмял да гъкнеш, че със Светла сте разделени. Ти си в Германия, защото не те пускат от работата, много ти е мъчно и толкова. Ако направиш всичко, след три дни ще можеш да се прибереш в Германия. Ако ме изложиш пред баба си и дядо си или приятелите ми, ще разбереш какво означава майка ти да ти е наистина ядосана. Няма да ти хареса, повярвай ми. Целият град ме познава, няма да ставам за резил заради теб и да ми казват, че сина ми е боклук, който не иска да си признае детето. Отивай да се къпеш.

Отвори уста да ми отговори нещо, но като ми видя физиономията просто се обърна и се качи в стаята. Изчаках го и като чух водата, влязох и му взех документите, картите и телефона. На живо определено ми правеше по-малко парчета, така че щеше да си тръгне когато аз реша.

– Мамо? - Кристиан почука на вратата на спалнята ни.

– Влез, обличам сестра ти.

Той отвори вратата и се подпря на нея:

– На летището са ме обрали, пари, документи, телефон, всичко са ми взели.

Свих рамене.

– Пиши в социалните мрежи, някой може да намери документите, ако ги изхвърлят. Ако не ще трябва да вадиш нови. Милион пъти съм ти казвала, да не носиш всичко на едно място. Вземи сестра си, че вече ми тежи да я нося. Хайде, тръгваме.

Преди да слезем пред болницата му връчих бутилката и още една торбичка.

– Дръж, това е за доктора, който изроди бебето. 40 годишно уиски, струва 1500 лв, така че гледай да не счупиш бутилката. Ще му благодариш и ще му я дадеш. Другото е за Светла, плодове, бисквити и супа. Няма да тревожиш Светла, защото ако се притесни няма да може да кърми, а ако това стане, ще те убия собственоръчно.

Кристиан пак си отвори устата да ми отговори, но после размисли и послушно слезе от колата и взе Дари на ръце.

Светла ни изгледа много изненадано, когато влязохме. Бяхме опаковани в стерилните мантии и маски и приличахме на извънземни. Бебенцето лежеше до нея в кошче.

– Как си Светле? Болеше ли много?

Тя ми се усмихна измъчено:

– Ами не. Бързо стана.

Наведох се над кошчето и ме погледнаха най-чистите сини очички, които бяха виждала. За разлика от Дари нямаше коса, но беше много бяло и хубаво бебе.

– Ох на баба, малкия ми юнак той. Какво баба, извадиха те на светло и студено, юнака ми той. Мъчи ли много мама, а... Не си, нали? Ти си я обичаш мама. Дай мамо да ни нахраниш... Опита ли се да го кърмиш, Светле?

– Нямам кърма.

Усмихнах и се успокоително:

– Ще дойде, в началото е така. Дай да го сложим.

Тя погледна притеснено към Кристиан, който тъпчеше до вратата и не беше обелил дума още освен да и каже „здравей“ и аз и намигнах:

– Дай, дай.

Разкопча се и аз и показах как да намести бебенцето. Тя се намръщи като си сви ръката.

– Вената ли ти спукаха? Кристиане, ела тук.

Кристиан неохотно се приближи.

– Сядай тук – дръпнах един стол до леглото. – Дръж бебо.

Кристиан ме изгледа направо стреснато и Светла се обади:

– Няма проблеми, Алекс. Не ме боли.

– Да бе.

Наместих малкото човече в ръката на баща му и погледнах Криси. Той гледаше в очите на детето си и някъде дълбоко в неговите видях оня израз, баща му имаше същия, когато за първи път видя него.

Наведох се да видя ръката на Светла.

– Аууу, ще отида да поискам риванол от сестрите. И мене ме бяха подредили така. Ще правим компреси и ще мине. Криси, после да не забравим да вземем риванол и памук с другите неща. Шевовете как са?

Кристиан се завъртя към нея:

– Ти не роди ли нормално?

Тя кимна:

– Да.

– Ами какви шевове?

Изгледах Кристиан:

– Това три и половина килограмово бебе дето го държиш, дали е излязло от 45-килограмовата ти жена без да я разкъса според теб?

Кристиан ме изгледа и се обърна пак към нея:

– Боли ли те?

Светла сви рамене:

– Не.

– Лъже те, боли я и то много. И бебето дето я хапе и това боли. И подутите гърди, всичко боли, Кристиане. Ако можеше да усетиш колко я боли, щеше да пищиш тука.

Той ме изгледа:

– Ами казахте леко раждане и аз...

– Да, жива е и в съзнание, това е леко раждане, Кристиане. Никой не ти е казал, че не я боли. Отивам за риванола.

Върнах се, направих компреса и накарах Кристиан да придържа бебето на гърдата и с мотива, че тя не може да си свива ръката. Светла разбираше какво правя, но не се противеше, искаше си Криси. Не знам дали защото го обичаше, защото искаше нормално семейство или защото света на по-успелите, който се бях постарала да и покажа през тези четири месеца, и хареса. Според мен, по малко и заради трите неща. Криси беше нейният шанс за добър живот, а тя беше стабилната и силна жена, която можеше да го държи в пътя.

На връщане от болницата спрях на един паркинг.

– Ела, Криси.

Той слезе от колата и аз му посочих в далечината:

– Виж.

Той погледна накъде му соча и после погледна мен много изненадано:

– Купили сте новия мол и сте го кръстили на Дари?! Не си ми казвала. Целия ли е ваш?

– Не съм ти казвала много неща. Да, купихме го сами.

Криси ме гледаше замислено, бях му спестила подробностите колко се е разраснал бизнеса ни и мола определено му се видя много впечатляващ. Аз му се усмихнах:

– Ела.

След няколко пресечки спрях пред една сграда.

– Идвай. Вземи Дари.

– Къде отиваме?

– Да ти покажа нещо.

Поведох го навътре и махнах на охраната за поздрав. Слязохме от асансьора и аз отключих една врата.

– Влизай. Това е офиса на Борил. Тук е секретарката му, а тук – бутнах друга врата – кабинета му.

Криси огледа завистливо големия, скъпо обзаведен офис. Борил беше достатъчно нагъл и се беше преместил да работи в офиса на Емил.

– Давай, седни на шефския стол, да видиш как е.

Той се почуди малко и после седна. Мдаа, определено му харесваше. Седнах на ръба на бюрото с лице към него и му се усмихнах:

– Знаеш ли кое е най-голямото удоволствие в живота, Криси? Да се чувстваш победител. А когато стигнеш до такъв стол благодарение на себе си определено си победител. Искам един ден да усетиш чувството, струва си, повярвай ми. Но ако нямаш семейство до себе си всичко е на половина. И живота и бизнеса са игра за двама, Криси. За семейство, за мъж и жена, които се подкрепят. Знам, че сега ти е най-важно как изглежда жената до теб, но след време няма да е така. Когато започнеш да градиш нещо, ще искаш жена, която да те подкрепя и да ти пази гърба, а такива жени са рядкост. С жени като Елиана и Хелга не можеш да постигнеш нищо, Криси.Виж мен, защо не стигнах до тук с баща ти, защото баща ти не го интересуваше нищо. Цял живот искаше да нямам пари, за да няма къде да отида и да не го оставя. В крайна сметка го оставих, точно защото нямахме пари. Ти си като мен, не като него. И знам, че ще успееш много повече от мен. Ако останеш със Светла, винаги ще има къде да се прибереш. А с времето ще дойдат и чувствата, когато човек се грижи за теб, постепенно се влюбваш.

Криси ме изгледа:

– Така ли стана с теб и Борил?

Усмихнах се пак:

– Веднъж с него си говорехме за децата и аз му казах, че ти си мечтаеш да станеш инженер, но нямам пари да те пратя в добър университет. И той ми даде идеята за фирмата. Мен ме беше страх, но той ме убеди да я направя. И през цялото време ми помагаше. Нямаше причина да го прави, бяхме просто познати, но той го правеше. Започнахме връзка чак след като се разведох с баща ти.

Криси ме погледна изненадано:

– Когато дойде в Англия с него, аз помислих че вие... После и Ани ми каза.

Боже, беше разбрал още като ни е видял, а човек все си мисли, че децата му са малки да забелязват такива неща.

– Помислила е като теб сигурно, но не е вярно. Събрахме се по-късно.

Криси огледа пак кабинета:

– Вие как успяхте... всичко това...

Намигнах му:

– Истината или официалната версия искаш да чуеш?

– Истината.

– Отнехме го от хора, които не можаха да си го опазят.

Той помълча малко и после ме погледна:

– Ти ли го накара?

Замълчах изненадано и Криси сви рамене:

– Този път се държите различно. Преди, ами не изглеждаше той да се съобразява с теб. Не че е изглеждало, че се държи лошо, просто... Не знам, ти сякаш правеше всичко така, че да му хареса на него, без значение ти какво искаш и той очакваше да така. Сега... различно е, той ти отстъпва да решаваш и те слуша. Ти все още се правиш, че той командва, но вече не е така, нали? И откакто се събрахте пак той все те държи за ръката, преди не го е правил.

Усмихнах се:

– Нищо не се е променило. Винаги се е съобразявал с мен и винаги ме е държал за ръката, просто не си обръщал внимание преди.

Кристиан поклати глава:

– Преди го държеше ти, а сега той те държи. Различно е.

Засмях се:

– Криси, мисля че си обърка занаята, трябваше да станеш психолог. Истината е, че никой от двама ни не командва и винаги е било така, аз го слушам за едни работи, той мене за други. Мъжа трябва да има авторитет, такива са традициите. Най-грозното нещо е една жена да се държи така, сякаш до нея е някой мухльо и тя не го пазари за нищо. Ако тя мисли така за него, другите как ще го вземат на сериозно. За един мъж най-грозно е да не демонстрира уважение към жена си и това е нещо, заради което една жена може да си тръгне. Но мъжете често си позволяват такива неща. В момента ти се държиш така със Светла. Щеше да е много по-мъжки, ако просто си беше поел отговорностите, вместо да я заплашваш. Имаш ли представа колко я беше уплашил?

Криси избягна погледа ми:

– Просто се бях ядосал, нищо нямаше да и направя. Да не съм някой изрод. Тя си ме познава.

– Живях 20 години с баща ти и никога не ми е посягал, Криси. Когато започна развода, той започна със заплахите. Накрая толкова ме беше страх от него, че сутрин чак ми се гадеше, защото трябва да изляза навън и може да го срещна. И бях на 40 години. Не ми се мисли какво и е било на Светла, че и бременна. А си заплашвал и сестра и. И сега също като баща си казваш, че просто си се бил ядосал. Видях колко се тревожеше за мен баща ти да не ми направи нещо и изведнъж ти се държиш по същия начин с майката на детето си. Ако някой ми беше казал, че сина ми някога може да постъпи така, никога нямаше да повярвам, Криси. Никога. И то с едно момиче, което е абсолютно само и няма никаква подкрепа. Благодари се, че тя е по-кротка от мен и не е извикала двама яки батковци да ти налеят акъл, както аз направих с баща ти.

Кристиан ме гледаше:

– Ти, татко... Той не ми е казвал. Борил ли...

– Не. Отидох при хора, които се оправят с такива неща, платих си, те си поговориха с него и той изведнъж реши, че вече не ми е чак толкова ядосан. Така си получих и развода. Извадил си много голям късмет, че Светла не е решила да се оправя с теб по същия начин. Нямаше никак да ти хареса, повярвай ми.

Дари търчеше из офиса и сега се покатери по краката на Криси. Той я сложи на коляното си и се обърна към мен:

– Съжалявам, аз... Наистина съжалявам.

– Кажи го на нея, не на мен. Хайде да си ходим, трябва да храня Дари.