28.12.2016 г., 23:31 ч.

Виенско кафе - 25 

  Проза » Повести и романи
538 0 2
16 мин за четене

Криси си идват за кратка ваканция с Жани и изкарваме няколко много хубави дни заедно. През уикенда наемаме вила в планината, идват и Ани със Зоран и два дни шестимата сме само по пистите. Тръгват си в неделя следобед, а ние с Борил решаваме да пътуваме вечерта. Аз сядам с лаптопа да отметна малко работа и по някое време той ми носи договора за сделката с Надя. Започвам да чета и по едно време се втрещявам и вбесена тръгвам да го търся. Той прави кафе и аз трясвам договора на плота пред него.

– Даваш и активите?! Това няма да стане! По-скоро ще фалирам скапаната фирма.

– Чакай, да ти обясня...

– Не искам да ми обясняваш нищо. Дай ми ключовете на колата. Ти си викни такси.

– Айде, прихванаха те пак...

Излизам на верандата, която е над стръмен склон, чантата ми е там. Той тръгва след мен и посяга да ме докосне, аз се дърпам със сила рязко назад и за малко да се прекатуря през парапета. Отдолу е сто метрова урва. Борил успява да ме хване на косъм в последния момент.

– За бога, Алекс! Да се убиеш ли искаш?!

Целия е пребледнял и ме държи здраво прегърната. На мен ми трябват няколко минути да си възвърна дар словото.

– Хайде, ела да влезем вътре. Всичко е наред. Хайде, миличка.

Опитвам се да мръдна и краката ми треперят. Почти бях прехвърлила парапета. Ако не ме беше хванал, сега щях да съм купчина размазано месо долу на камъните.

– Хайде, миличка.

Слага ме да седна на дивана и ми носи вода.

– Пийни вода. Голяма бела щеше да стане от едни глупости. Добре ли си? Ела тук – сяда до мен и ме прегръща. - Уплаши ли се много? Ще питаме в селото, дали няма някоя баба да ти лее куршум.

– Нищо ми няма. Пусни ме – дръпвам се по-далеч от него.

– Стига де. За какво се сърдиш, всичко е формално.

– Формално?! Тогава прехвърли активите на мен, все пак това си е моята фирма.

– Тя няма да пипне нищо, Алекс. Ще си кротува и ще си взема някакъв процент, нищо повече.

– Ти за идиот ли ме вземаш? С този договор фирмата де факто става нейна. Да се замислям ли каква е причината да и я подариш, а?!

– Идеята да сте съдружници беше твоя. Уйдисвам ви на акъла и после пак аз съм виновен. Сега ме слушай, няма да имаш проблеми с нея. Ще взема толкова пари, колкото се разберем и точка. Няма да пипа нито сметки, нито ще смее да продава, нищо. Няма значение какво пише на хартиите. Тя пари трябва да няма, защото иначе ще бие шута на Алексей и ще замине за Италия, а аз не съм луд да я оставя да зареже децата сами.

– Какво ще прави в Италия?

– Има любовник там. Някакъв ски инструктор без пукната стотинка. За малко да се разделят с Алексей заради него, ама опапаха парите и Надя си се прибра бързо, бързо в Англия. Тя романтиката я харесва само в петзвездни хотели.

Облегнах се назад на дивана:

– Знаеш ли, наистина не ме интересува дали и прехвърляш наистина, или формално активите. Желанията на всички наоколо са от значение за теб, освен моите. Спазваш обещанията си към всички, освен към мен. Защо да го правиш, аз съм глупачката, която може да работиш както си искаш.

– Аз ти казвам как ще са нещата. На хартиите може да пише много неща, важно е какво е в действителност, нали?

– Бориле, вадя си хляба като мамя хората, че сделки изгодни само за мен, са джакпот за тях. Защо мислиш, че си по-добър от мен в това? Знаеш ли, писна ми. Край. Приключваме.

Той ме погледна в очите и като видя, че говоря сериозно поклати глава:

– Какви ги приказваш?

– Такива. Искаш си бившата, ок. Аз бях до тука.

– И сега какво, ще хукнеш с унгареца, щото аз съм ти крив? Или ти се ще да съм крив, че да си имаш оправдание що ме зарязваш и отиваш с него. Мога да ти кажа що, ама ще ми се обидиш.

Замълчах за секунда, нямаше начин да знае за Янош, освен ако не ми преглежда телефона.

– Можеше да ме питаш защо сме се видели, щях да ти кажа. Нямаше смисъл да се мориш с техниката. Говорихме по работа. Мислеше, че вече имам пари и ми предложи бизнес. Обясних му как стоят нещата и го свързах с други хора.

– Какъв бизнес?

– Много добър.

– Защо не ми каза?

– Защо да ти казвам? Не виждам нищо от твоя бизнес, а тях утре ако ги помоля за услуга, ще ми помогнат.

Борил ме поглежда ядосано:

– Не виждаш нищо?! Не си забелязала, че живееш от моя бизнес, така ли?

– Не съм, плащаш общите сметки и за собствените си глезотии. За всичко останало аз си плащам от моя си труд.

– Така ли, Алекс? Плащаш от труда си, и за кое по-точно си плащаш?! Храната, сметките, скъпите почивки, скъпата кола или прескъпите процедури да се поддържаш хубава? Припомни ми, защото на мен ми се струва че аз плащам за всичко това и още куп неща и те издържам напълно. Да не говорим кой ти го направи този бизнес, с който се фукаш как уж си плащаш всичко. Помниш ли как живееше преди да тръгнеш с мен, Алекс? Помниш ли как нямаше пукната стотинка? Помниш ли как не можеше да купиш на детето си маратонки? Или вече си забравила? Стигна до тук благодарение на мен.

– И докъде точно стигнах, до това да се страхувам че ще стана алкохоличка и хистеричка? Или жив труп, ако ме цапне още един удар? Много далече съм стигнала, направо съм за медал.

– Не се вади мъченица, Алекс. Харесва ти да живееш така, не си криви душата. Това да си успяла, да си отгоре над стадото, харесва ти. И то много. Не го правиш, защото ти трябват пари, вече не. Правиш го, защото ти харесва. Искаш да си по-по-най, и аз ти дадох възможност да станеш. Аз ти отворих вратата, Алекс. Аз те измъкнах от скапаната панелка и скапаната мизерия. Аз измъкнах и детето ти. Щеше да си седиш на дъното без мене. Дължиш ми всичко, което постигна. Абсолютно всичко. Но много удобно го забравяш, когато ти отърва и не ме бръснеш за слива.

– Скъсах се от работа, за да стигна дотук. Затова не ми казвай, че дължа всичко на теб. Не си ми дал абсолютно нищо на готово. Изработила съм си всичко, което имам и съм си изградила бизнеса от нулата сама.

– Изградила си го от нулата сама?! Я пак. Защо тогава не го направи без мене тоя бизнес като си толкова отворена, а бачкаше за 500 лв когато те срещнах? Защо ми се натискаше толкова, докато се съглася да ти направя фирмата, а? Аз мога да кажа, че съм си направил моя бизнес сам, но не и ти. Защото твоя аз просто ти го подарих. Бях на кеф, харесваше ми да ми се пускаш и ти направих подарък. Това е. Някои искат почивки, други бижута, ти искаше бизнес, подарих ти бизнес. Това е истината, Александра и ти го знаеш.

Погледнах го. Мръсно, долно копеле.

– Подарил си ми го, защото ти е харесвало да ти се пускам? Какво точно ми подари, мижав процент от печалбата изкарана от мен самата? Това ли? Съгласи се на бизнеса, защото видя че може да ме използваш да ти вадя пари. Това е истината, Бориле. Вадя си сама парите, а ти просто ми ги прибираш и се тупаш в гърдите, че ме храниш. Не ме храниш и никога не си, по-скоро аз храня теб в момента.

– Вадиш ги сама? А как ги вадиш тези пари, Александра? Случайно да е от моите контакти? Аз те вкарах в играта и заради мен хората те взеха на сериозно. Ти беше никоя. Просто някаква служителка, която никой не познава. Успешен бизнес се прави със сериозни пари и сериозни контакти. Аз ти осигурих и двете, на теб ти остана само да работиш. Защо те беше толкова страх в началото, че мога да те сменя? Защото знаеше, че всеки кадърен човек щеше да ми върши същата работа като теб. Да, умна си, упорита си и си гониш работата, но такива с лопата да ги ринеш и повечето никога не изплуват. Ти успя само защото аз бях зад гърба ти и колкото и да го отричаш знаеш, че това е истината.

– Успях, защото съм по-добра от другите. А ти ме държиш, защото с мен ти е лесно, аз влача товара по баира, а ти се разхождаш и си правиш кефа. И от време на време размахваш камшика, за да не забравям кой е отгоре. Затова и сега даде фирмата на Надя. За да ми покажеш, че вечно ще ме ползваш за шерпа. Няма да стане.

– Нищо не си разбрала, Алекс. Казах ти го много отдавна, ако не те харесвах щях да те пусна на арената да те разкъсат лъвовете.

– Не си падам по притчите, Бориле.

Той разпери ръце:

– Добре, ще ти го обясня простичко. Не искам да се забъркваш в моя бизнес. Не е работа за теб, прекалено груби стават нещата понякога, затова искам да си отделно. Надя не ме остави на времето. Бяха ми скочили, уплаших се, че ще отвлекат децата и платихме на англичанина да ги измъкне. Казах, че ме е зарязала. Е, тя после наистина ме заряза и отиде с него. След това срещна Алексей и ми каза да се прихвана, че нямало да се върне. Сега явно и е писнал и иска да се чупи от него понякога. Както и да е, нейни си работи. Умувах много как да направя нещата. Ако стане нещо с мен, ти не можеш да опазиш фирмата сама. Ще те притиснат, ти ще се заинатиш и не се знае как ще свършат нещата. Не искам да се стига до там. Ако активите са твои, ще те притискат докато ти ги вземат. Не ти трябва да минаваш през това, повярвай ми.

– А тя може да се оправи?

– Да, ще намери кой да ви пази. Бива я за това. А докато аз съм си жив и здрав, тя нищо няма да пипне, така че няма за какво да се ядосваш.

– Защо не ми каза как стоят нещата? Доколко е опасно, това което правиш?

– Николко. Просто правя бизнес. Не се занимавам с нищо незаконно. Правя си по някоя работа на ръба, крия по някой данък като всички и това е. Не се бъркам в мръсни работи. И на времето не съм, никога не съм бил мутра. Няма за какво да се притесняваш. Сега годините не са като преди, всичко се оправя с приказки и заплахи за данъчни проверки. Просто, когато един бизнес носи пари, винаги има желаещи да го прилапат и трябва да си го пазиш. И понякога нещата стават груби.

– Противоречиш си, знаеш ли?

– Стига, Алекс. Познаваш ме и знаеш, че не те лъжа. Няма за какво да се притесняваш. Не си дете, знаеш как стават нещата и за какво говоря.

Погледах го малко:

- Пенсионирай се, приключи с тези работи.

- Хайде сега, не съм толкова дърт чак за пенсия.

- Говоря сериозно.

- Ако не работя и парите свършват. А пък ти не ме искаш без пари.

- Казах, че говоря сериозно Бориле. Не се лигави. Приключвай с всичко. Ще кажем, че си се разболял, рак или нещо такова. Ще си намерим работа на заплата и ще я караме както всички. Пари се вадят, умрял човек не се вдига.

Той ме погледна в очите и ми се ухили:

- Ама ти наистина ще плачеш, ако се гътна, а?

Поклатих глава и не казах нищо. Пуберска му работа. Борил се премести до мен и сложи ръце на коленете ми:

- Защо отиде с унгареца, Алекс?

- С Янош сме приключили много отдавна. Дойде, за да говорим по работа. Свързах го с хората и си тръгна. Това беше.

– Не ме лъжи, Алекс. Бях в хотела. Видях ви. Там долу в бара и после в коридора.

Замълчавам отново, не очаквах да ме е следил. Мислех, че просто се е ровил в телефона ми.

– Страхуваш ли се от мен, Алекс?

– Не, разбира се.

Вярно е, вече съм убедена че каквото и да се случи, той никога няма да ми направи нещо.

– Добре, кажи ми защо отиде с него?

Гледам го без да казвам нищо и си спомням, как се връщах ядосана от вечните проблеми покрай бизнеса, а той ми правеше муцунки, разсмиваше ме, гушваше ме пред телевизора и аз забравях всички ядове. И как ме носеше на оня връх в планината и колко ми беше хубаво с него. И оная нощ, когато си долетя спешно от Гърция, уплашен че нещо ми се е случило, защото не си вдигах телефона и не отварях вратата. А аз просто се бях натъпкала с успокоителни и спях като пън. После си спомням как ми се звереше и ме правеше на две стотинки за щяло и нещяло, а аз трябваше да си мълча, да преглъщам и да го взимам с хубавото. Как ми стоварваше работата си и хукваше на някъде на поредната „бизнес“ среща. Как не му пукаше, когато имах проблеми и минаваше с едно „ти си мъжко момиче, знам че ще се справиш“.

- Искам да приключиш с него, Алекс.

- Няма какво да приключвам, спазвам си сделката. Не съм ти изневерявала.

- Сделка? Това ли е връзката ни за теб?

Свивам рамене и пак не казвам нищо. Борил поклаща глава:

– Аз не съм сключвал сделка, ти ако си сключила, време е да я развалим.

– Добре. Приключваме.

– Приключваме?! Искаш да си тръгнеш? Толкова ли те е страх да опиташ пак, че ти е по-лесно да си тръгнеш? Аз не съм като Андрей Алекс, никога няма да те нараня. Какво те плаши толкова?

– Няма пак да съм удобната жена, Бориле. Веднъж вече бях, стига ми. Или ще съм само аз, или ще съм сама.

– Ти сама се вкарваш във филми, Алекс. Просто си търсиш оправдание да се разделим. Както тези глупости с Надя сега, ти ги измисли, после аз съм виновен.

– Измислила съм кое? Говорим едно и после изведнъж ти ми носиш друг договор. На какво разчиташе, че няма да го прочета ли? Или, че ще съм толкова паникьосана, че ще фалирам, че ще приема? Е, не съм и няма да подпиша. Ти си баща, може да дадеш всичко на Галя и аз никога няма да ти кажа нищо, но първо реши дали искаш да спиш с майка и или с мен.

– Стига Алекс, не съм толкова тъп. Това за Галя си го измислила ти, не са акъли на Надя, познавам я. Отстъпих и заради тебе, а сега ти ми опяваш че ме ревнуваш от нея. Като не щеш, отказваме се. Аз само ще съм на плюс. Казвай, какво да и кажа... Какво се чудиш толкова, казвай?

Замълчавам и по някое време той щраква с пръсти пред лицето ми:

– Алексс..., да не ти заби харда, скъпа...

Бутам ръката му настрани:

– Дай ни пари на заем, на двете.

– За?

– Да направим нова фирма. Ще ти ги върнем.

– Каква?

– Не знам още, ще измисля нещо добро.

– Не знаеш, но искаш заем?

– Кажи на Надя, че условието е да уреди работата с „Валдеман“. Така всички сме на плюс. Особено ти.

– Добре. Още бизнес идеи имаш ли?

– Да, подари твоя дял на мен.

– Не.

Усмихвам му се иронично:

– Първото си е първо, а...

Той поклаща глава:

– Аз съм ти мъж, Алекс. Дали у мен, дали у теб, парите са наши.

– Това значи ли, че няма да ти връщам и заема?

– Не, разбира се.

Поглеждам го много изненадано.

– Семейство сме, Алекс. Ние сме семейство. Поне за мен е така.

– Щом казваш...

– Не го казвам, така си е. Просто ти си опарена веднъж и те е страх, но няма от какво. С мен няма да се изгориш, ще видиш. Ще ти е хубаво и ще сме си заедно до края. Първата вечер като се запознахме, едва изкарах ресторанта и там в стаята, толкова бях... А ти просто седеше и се чудеше дали да ми пуснеш. Също както се чудеше за унгареца в асансьора.

Зяпвам го и той вдига рамене:

– Бях при камерите, познавам момчетата от охраната на хотела. Видях му и умрялата мутра, когато не влезе в стаята му. Но беше готова да отидеш, Алекс. Ако не ти бях звъннал, щеше да отидеш. Защо?

– Ти го правиш непрекъснато, защо аз да не го правя?

– Не е същото и не го правя непрекъснато.

– И кое не му е същото?

– Ти ходиш на масаж.

– Изневерите ти са като моя масаж?!

– Стига, Алекс. Казах ти в началото, че съм такъв. Ти каза, че не ти пречи. Но не правя нищо откакто сме заедно, честно. И да, когато няма чувства е точно като масажа. Ела – дръпва ме от дивана и ме прегръща. – Няма от какво да те е страх, Алекс. Няма да е както с първия ти. Аз не съм такъв, за мене ти си най-важна. Знаеш го.

Навън се е стъмнило и се отразяваме в стъклата на прозорците. Поглеждам двата силуета, страх ме е. Ужасно ме е страх. И искам да избягам. Физически. Някъде далеч. Борил ме усеща и ме прегръща по-силно:

– Боли само първия път, коте. Втория е само удоволствие, ще видиш... Ще сме си заедно до края и ще ни е много, много хубаво. Обещавам ти.

Не казвам нищо.

Когато си представих, че може да му се случи нещо и да го загубя...

Ужасена от любов... май не става за рекламен слоган.

Телефонът му иззвънява и той го затворя без да го вади от джоба си. После ме пуска от прегръдката си:

- Аз викам да тръгваме, че стана късно.

- Добре.

- Иди запали колата да се постопли. Аз ще пусна една вода и идвам.

 

На другата сутрин докато се къпеше се загледах в телефона му. После отместих очи. Снощи сигурно някой приятел му искаше заем и той не искаше да говори пред мен, за да не му мърморя да не дава, затова беше отишъл да се обади от тоалетната...

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??