5.12.2017 г., 0:41 ч.

Виенско кафе 3/ 11 

  Проза » Повести и романи
840 3 4
5 мин за четене

– Колко струва една вечер с момиче като Кали, Бори?

Борил махна с ръка:

– Не е правила това, не се вкарвай във филми.

– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.

– Не са чак толкова много, зависи от портфейла.

– Колко плащат, Бори? Каква е тарифата, колко дават на момичетата?

Усмихна ми се:

– Не знам, не ходя по проститутки.

Погледнах го в очите:

– Моля ти се Бори, трябва да разбера какво става. Ако се е забъркала в това трябва да я измъкна. Ще отида в полицията или... не знам, ще се опитам някак да я откупя. Апартамента от нашите още стои, ще го продам, ще тегля заем, ще измисля нещо и ще я измъкна. Трябва да я измъкна.

Борил щракна с пръсти пред очите ми и аз го изгледах стреснато. Той ме потупа по ръката:

– Успокой се. Сестра ти не е проститутка, стига си психясвала. Била е с мъж, който и е направил няколко подаръка, това е.

Облегнах се уморено назад на стола:

– Няма как да знаеш дали е така. Десет хиляди са страшно много пари.

Първо трябваше да разбера какво става, а после... после дано Господ ми помагаше.

– Погледни ме, миличка.

Вдигнах очи и Борил се наведе към мен:

– Това което си мислиш е можело да се случи, когато двете бяхте сами, без пари и без защита. Сега е невъзможно, защото сега сте при мен, а аз съм един от тези, които притежават тоя град. И полиция, съд, мутри, всички ми козируват. И аз мога да коля и беся както ми харесва, а на никой не му се спи на дъното на язовира. Затова на никой сводник няма да му мине и през ума да закачи сестра ти. Тя просто се е позабавлявала с някой мъж. Ако я хванеш с хубавото вероятно ще ти каже и кой е. Сега го е сменила с този за повече адреналин. Като гледам якето и него е почнала да го дрънка. Десет бона не са чак толкова много пари за човек с добър бизнес. Ако беше по-голяма една две почивки някъде навънка щяха да му излязат и повече. Не си разбрала, защото него го е било страх от скандал и я натискал да се пази, за да не научим ние с Алекс.

Разтърках си челото:

– Боже, мама сигурно се обръща в гроба.

Борил ме потупа по ръката:

– Спокойно, няма да я оставя да се забърка в истински неприятности. Ще и ходим по задника, докато се кротне. Като имаш деца е така. Това са бели кахъри, тя просто се забавлява. Хапни кроасанче де, за кво ходих толкова далече. Хапни, хапни.

Той ми подаде пак един кроасан и аз го взех и отхапах.

– Хубаво ли е?

– Много, но нямаш акъл да ходиш до там да ги купуваш.

– К'во толкова, всеки труд си заслужава, за да си направиш кефа. Знаеш ли, че като се притесниш ми викаш на име?

Изгледах го:

– Съжалявам, не е нарочно.

Той ми направи физиономия като някое доволно хлапе:

– Харесва ми.

Замълчах, май трябваше да внимавам повече като приказвам. Борил ме гледаше леко усмихнат:

– Да знаеш, тая седмица ми скри топката, грима, прическата, дрехите, не можах да те позная, наистина. Страхотно изглеждаш. Жена не беше успявала да ме изненада така до сега.

Усмихнах му се:

– Благодаря за съвета да сменя стила. И за комплимента също.

Борил се облегна назад на стола:

– Не е комплимент. Наистина изглеждаш много добре, нищо общо с преди. Мислех, че не искаш дрехите да се правиш на интересна и ти се ядосах. Много ме е яд жена като си придава фасони. Не ми дойде на ума, че... - той ми направи полускунфузена физиономия – чак после се усетих, че се притесняваш какво ще си помисли Алекс като разбере, пък се притесняваш и да ми кажеш и на мене какво си мислиш... Абе някой път и аз правя простотии, ама... Ти обаче си умно момиче. Много умно и мъжко момиче. Нямаш представа Алекс колко се радва, че си я помолила за акъл. Тя, абе липсва и женско да го кипри. Те преди и мойте като идваха и голям кеф и беше да ги мъкне там по женските глезотии. А сега с тебе направо се разтопи. И аз много се радвам, че ме посрещна в 7 сутринта с грим, много мразя негримирана жена. Е на, чак тая седмица разбрах, че имаш зелени очи, а те познавам от цял месец. Затова жената трябва винаги да е направена, че мъжете сме малко кьорави. Ти ли си избира дрехите или Алекс?

– Мама. Има страхотен вкус.

Борил кимна:

– Вярно е, наистина и идва от вътре за тия работи. Аз с жена не излизам, ако не ми хареса как е облечена и направена, от лапе съм си така. И много пъти се е случвало и с първата ми жена, и с други приятелки, видя как се е облякла мацката, не ми харесва, отварям гардероба, мятам и на леглото к'вото ми харесва на мене и викам „това надяваш или няма да излезем“. И да се тръшка, и да реве, това е. Или ше е облякана както аз искам, или ше си седи вкъщи. Аз с кукери пред хора не се показвам. С Алекс обаче никога не съм правил така, за толкова години един път не е надянала нещо и на мене да не ми хареса. Може да е с рокличка за 50 лв и обувки за 20, обаче така ще ги избере, че да се обърнеш след нея. И сега като ще излизаме някъде тя избира дрехите и на двамата. То и си идва от вътре да знае как да ги съчетава нещата. Абе все ще те питам и забравям, ти тогава смрадликата свърши ли ти работа? Тя новата изсъхна и ще ти донеса, да си имаш тука. Аз като ми каза Алекс тогава и още на другия ден ходих и набрах, има я там на едно място покрай стария път. То аз всяка година ходя да бера, ама миналата зима Алекс повечето я даде на някой и остана само тая дето ти я е донесе. В аптеката е стара и не върши работа, набраната си е набрана. Утре ще ти донеса.

Изгледах го и въздъхнах на ум, исках да я убия Алекс. Борил ми се усмихна:

– Какво се засрами сега, това са си нормални работи. А и аз имам три деца от две жени, на бас че знам повече от тебе за болежките след раждане. За другите ви женски работи да не говоря. Това диети, гримиране, епилации, дето ме бутнеш и почвам. То след три жени и три щерки, цяло чудо е, че и аз не съм почнал да се гримирам. Ама се епилирах де.

 

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марианче, друго си е 30 години по-млада жена, натяга се човека Лина, Благодаря!
  • Моля, давай Продължението!
  • Така е, Стойчо. Такива хора се смятат за капацитети във всичко.
  • Философията на един преуспял мъж у нас е многопрофилна:от всичко разбира и е убеден в това.Това не пречи да изглежда карикатурен.
    Всъщност е еднопрофилен и разгадаем.
    Поздравления,Елена!
Предложения
: ??:??