Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми:
– Свариха ли те в казана?
Усмихнах се измъчено и той ми намигна:
– Стой и гледай сега как ще яхнат метлите като видят мене. - и отвори вратата на хола – Ха добър ви вечер и честито ви правнуче.
Двете възрастни жени го изгледаха с еднакво изражение. Мдаа, ако погледите можеха да изпепеляват от Борил евентуално можеше да остане само токата на колана му. Евентуално. Но по-скоро не, и тя щеше да се разтопи. Той им се усмихна чаровно и отиде да седне до дядо му на Кристиан, с когото явно бяха в добри отношения. Впрочем, човека изглеждаше много свестен и разбран и през цялото време само се опитваше да помирява двете изкукали бабки. Алекс седеше в единия край на дивана, възможно най-далече от бившата си свекърва и мяташе по един убийствен поглед на Кристиан, който пък явно имаше желание да убие мене. Аз последвах примера на Борил и се усмихнах чаровно на всички:
– Какво ще пиете, чичо Бори? Уиски? Мамо?
Борил се обърна към свекърва и на Алекс:
– Ще пием ли по едно уиски, лелю Ванче? 18-годишно съм донесъл. Меко е като коприна.
Баба ти Ванче въпреки че беше към седемдесет лазарника май обичаше да си сръква, както казваше едно време дядо ми, Бог да го прости и сега явно беше раздвоена между омразата си към Борил и желанието си да опита 18 годишното уиски. Мъжа и се обади:
– Ние ще си ходим. Не е хубаво толкова хора при бебето, а и Светлето сигурно иска да си легне.
Жена му направи пренебрежителна физиономия:
– Че тя щом е родила лесно, какво и е? Хората едно време на нивата раждали и на другия ден с цедилката и пак отивали да жънат.
Кристиан, който до този момент седеше с физиономията на човек, който иска да е на всяко друго място, освен това на което е и се ровеше в телефона си, сега вдигна глава към баба си:
– Ама ти на нивата ли си го родила татко? Пък аз да не знам толкова години, че си била текезесарка.
Погледнах към прозореца и се опитах да не се изхиля. Баба му направи физиономия на Кристиан:
– Едно време поне първо се женехме, а после правехме децата. Не като вас сега, с едни живеете, други ви раждат бебета.
– Ваня!
Дядо му на Кристиан изглеждаше наистина ядосан на жена си и ме погледна с неудобство, аз му се усмихнах. Криси беше забил пак поглед в телефона си:
– То едно време и на нивата сте раждали и сега ли да раждат там, защото вие сте били глупави и така сте правили?
– Не бяхме глупави, имахме морал. Ама то с такава майка ти от къде ще научиш какво е това.
Кристиан погледна баба си с оттренирано безразличие и не и отговори нищо. Алекс изглеждаше като човек, който е зает да брои наум до сто, вместо да каже каквото му е на устата. Майка и обаче явно беше на мнение, че няма нужда чак от такава въздържаност:
– Ти пък щото си много морална и сина ти сто курви на по 20 години смени откакто се оставиха, пък преди това... Айде да не приказвам.
Другата бабка я изгледа злобно:
– А твойта щерка хич не ги смени. Айде аз да не приказвам, че...
Борил се ухили на Алекс:
– Верно ли, бе жена? Пък на мен ми каза, че съм ти втория.
Алекс му направи физиономия, че приказва глупости и после погледна бившия си свекър в очите, човека се беше понадигнал и явно смяташе да подкара устата си жена да си ходят. Дожаля ми за него, изглеждаше добър човек и единствен от бабите и дядовците на Криси се държа наистина добре с мен днес. Не знам защо, но ми напомняше за дядо Коледа, може би защото беше пълен и добър. Алекс му намигна едва забележимо и той се отпусна пак на мястото си, тя се завъртя към мен и потупа дивана до себе си:
– Ела да седнеш, Светле. Криси, стани да ни почерпиш, че стана татко.
– Аз ще...
Тя ме прекъсна:
– Ела, ела. За разлика от някои от тук присъстващите аз си научих сина, че жената не е слугиня и само тя да принася и да отнася.
Последва нова размяна на убийствени погледи между нея и баба ти Ванче, а Криси се надигна и се огледа откъде да излезе. Дивана беше ъглов и той беше точно по средата, на късата част седяха баба му Лили и Алекс, а на дългата той, дядо му, баба му Ваня и Борил. Криси поумува малко и се измъкна през облегалката, за да не вдига бабите си. И двете ги боляха краката, за разлика от езиците им . Аз стоях подпряна на барплота откакто Алекс бяха дошли и сега отидох и седнах до нея. Тя си сложи ръката на рамото ми и се наведе към ухото ми:
– Имаше ли някакви проблеми?
Поклатих глава:
– Не, само яде и спа.
– След малко ще го изкъпем и лягаш да си почиваш. Той като...
– И ти с тия маникюри ли ще го къпеш? И цялата в коприна. Нямаше нужда, джанъм. Знаем, че имаш пари, можеше да не се киприш толкова.
С Алекс си говорехме тихичко, но свекърва и явно беше от хората, които не можеха да не се дразнят. В интерес на истината и двамата с Борил бяха много официално облечени и наистина изглеждаха странно в тая обстановка. Алекс вдигна очи към нея, явно беше чела книгата „Как успешно да овладяваме гнева си“ и сега се опита да я приложи на практика:
– С коприни и маникюр съм, защото от тук отиваме и двамата пак на работа. Роди ни се внук, дай да заровим томахавките за един ден и да не разваляме радостта на децата. Става ли?
Бившата и свекърва направи ехидна физиономия:
– То аз каквото и да кажа все съм ти крива на тебе. Какво толкова съм ти направила, не знам. Сигурно съм виновна, че ти гледах децата и ти готвех и чистех ти докато ходеше да се развяваш.
Криси, който беше почнал да сипва уиски на дядо си се обърна да налее и на нея:
– Ама баба ми, ти и да готвиш ли си можела? Колко работи не съм знаел за тебе.
Алекс се изхили с глас, бившия и свекър се подсмихна, а майка и май се приготви и тя да захапе бившата си сватя, но Борил я изпревари и си сложи ръката на рамото на баба ти Ванче:
– Ама ти си я взела за снаха без да може да готви ли... Ама може ли така? Аз Криско като докара Светлето и и викам „първо ми правиш една мусака и една баница и ако ми харесат, тогава ми ставаш снаха“, то не може така, не може да готви пък снаха. Нали така, Светле?
Кимнах, баба ти Ваня ме изгледа с пренебрежение, после се обърна към Борил:
– То пък тебе какво те интересува каква е снахата, да не взима твоя син?
Той си дръпна ръката от рамото и и намигна:
– Ааа, аз Криско не си го давам. Добре че е той, та да видя малко мъжка подкрепа, че с толкоз жени наоколо ме бяха побъркали. Ама сега и с Бори, вече ставаме отбор и да ги видя жените. Нали така, мъжки?
Борил си вдигна ръката и Криси, който най-накрая беше сипал уиски на всички и беше седнал до него я плесна без особен ентусиазъм:
– Да, ще ги разбием.
Алекс се усмихваше на бившата си свекърва, а тя я гледаше... Само дето не се изхилих с глас и аз, баба ти Ванче май и завиждаше какъв мъж е забила. Ако беше 20 години по-млада на Борил определено щеше да му излезе късмета. Тя май досега не се беше оказвала на една маса с него. Мъжа и се обади:
– Да сте живи и здрави да им се радвате на децата и дай боже и вие да дочакате правнуци, голяма радост е. То по хубаво от това няма. - той си вдигна чашата – Наздраве за Бориславчо, да ни е жив и здрав и да му купите скоро и братче или сестриче.
Чукнахме се и баба ти Ваня реши, че не се е дърлила цели две минути и пак се обърна към Борил:
– Сега на татко и на Светла ли го кръстиха това дете или на тебе? Кристиан вика на баща и, но аз мисля че е на тебе. Тя че Светла не уважава нито Андрей, нито нашия род, разбрах. Но ми е интересно на кой го кръстиха.
Уауу, май се бях издигнала по-високо и от Алекс в блек листата на баба Ваня. Борил погледна изненадано първо нея, после мен и си отвори устата да каже нещо, но Криси го прекъсна:
– На Борислав Гидиков1 го кръстихме, щангист ще го правим. Няма ли вече да вземете да си ходите всички? Светла е изморена, няма да седи тука и да ви слуша глупостите цяла нощ. От обяд сте тука. И на мен ми писна да ви търпя.
Изгледах го:
– Криси...
Двамата седяхме в двата края на Г-образния диван и аз прекарах показалеца си в права линия по коляното си, той ме виждаше, от другите ме скриваше масата. Беше взел кокаин и не се усещаше какво приказва. Той ме погледа и се обърна към баба си:
– Аз го избрах името, мойто дете си е, аз решавам. Точка на темата. Сега ще го къпем ли или какво там трябва?
Пропуснах изпращането на бабите, защото точно в тоя момент Бори за мой късмет се разрева. Не бях много опечалена, надявах се скоро да не ги видя пак. После най-накрая стигнахме до къпането. Криси реши, че няма цигари и изчезна, a Алекс отиде до тоалетната и с Борил останахме сами в хола. Аз държах Бори на ръце и ходех из стаята, а той седеше на дивана. Обърнах се с лице към него:
– Баща ми се казваше Петър. За името... на теб е. Просто Криси се чудеше какво да и каже и я излъга.
Борил ми се усмихна:
– Защо не го кръсти Петър? Хубаво име е.
Свих рамене:
– Традициите са важни. С Криси решихме да е на теб.
– Е, според традициите трябваше да го кръстите на Андрей.
Погледнах към вратата на хола, Алекс не се чуваше да идва. Обърнах глава пак към Борил:
– Искам да прилича на теб, не на баща му на Криси.
Борил се усмихна самодоволно и ми кимна одобрително:
– Ще го направя мъжкарче. Ще го науча на всичко, което знам. Ще стане като мен, ще видиш.
Алекс тъкмо влизаше и поклати глава:
– Опазил ни Господ да стане точно като тебе.
Борил и се ухили:
– Всеки истински мъж трябва да може да носи на БеПеЖе2, скъпа.
Тя му направи физиономия:
– Научи внука ми на това и ще те гръмна с дум-дум куршуми. Не се шегувам.
– Какво е БеПеЖе?
Алекс махна с ръка към мен:
– Не ти трябва да знаеш. Иди му доноси хавлийката и другите работи, аз ще донеса коритото и да го къпем вече, че става късно.
Борил използва момента, когато с Алекс излязохме едновременно от хола, измъкна една доста голяма метална манерка от джоба си, сипа си почти пълна чаша, глътна я на екс, после си доля чашата от бутилката и застана с невинна физиономия. Алекс беше отишла в банята за коритцето, а аз в спалнята и наблюдавах изпълнението му на огледалната врата на гардероба. Стана ми смешно, приличаше на малко дете, което гледа да изяде бонбоните преди майка му да дойде. Алекс влезе, остави коритцето и погледна чашата му:
– Бори...
– Какво, сипал съм си сто грама.
Тя го изгледа:
– Моля ти се, не искам изпълнения на коктейл със сто човека.
Борил махна с ръка:
– И к'во, ше са напия от сто грама ли? Има един час път само докато идем до там.
– Одеве изпи сто, сега сто... Моля ти се.
– Ся дъртата та ядоса и се чудиш как да си го изкараш на мене. Айде, глътни едно и ти, да дойдеш в по-добро настроение.
Той бутна чашата към нея, но тя вместо това се наведе към него и погледна към вратата на спалнята. Апартамента беше преходен и вратата беше отворена, но те си приказваха много тихичко и Алекс явно реши, че нито ги виждам, нито ги чувам. Сложи си ръката на врата му:
– Спри да пиеш. Искам да им натриеш носове.
Борил и се усмихна:
– Вече съм ги натрил, коте. На всички.
Тя си допря челото до неговото:
– Знаеш за какво говоря.
Той въздъхна:
– Стига Алекс, не можем да намерим толкова пари. Знаеш, че ще иска да имам неотменяем потвърден акредитив3 за цялата сума. Това означава, че няма да стане с номера, наистина трябва да имаме парите. Никой няма да ни даде толкова пари. И една четвърт дори няма да ни дадат, ако ще да си заложа и оная работа.
Алекс махна с ръка:
– Ще ги намерим. Ти просто си изиграй добре козовете и го накарай да се съгласи.
Борил я зяпна:
– Без парите? Това е тъпо, Алекс. Той не е някой български мухлю, че да го разигравам. Ще ме съсипе, ако разбере, че го баламосвам. Имаш ли представа на кое място е сред богаташите им според Форбс?
Алекс се изправи:
– Не знам и не ми пука, по-добър си от него. Това е просто игра на покер, печели този който блъфира по-добре, ти си ми го казвал. Стига си шубелясвал, тоя не е някакъв свръхчовек. Пробвай се, ако не стане винаги можем да отидем пак на стария ми таван. Децата все ще ни дават по едно парче хляб.
Борил насочи пръст към нея:
– Пепел ти на устата. Казал съм ти да не приказваш такива работи, носят нещастие. Какво ти става тоя път, обикновено ти мрънкаш, че рискувам? Можем да загубим всичко, Алекс. Всичко. Тоя ще ни попилее, ако нещо се обърка. Отиваме под моста, буквално.
Алекс го изгледа:
– Нищо не ми става, на теб ти е станало нещо. Преди щеше да скачаш до небето, че ни се е отворил такъв шанс, а сега си застинал в благоволение пред тоя, като че ли е Господ. Ами иди му искай автограф и да те погали по главата. Не може да ни фалира напълно и го знаеш. Можем да уредим кредит и да направим сделката, просто теб те е страх да се пробваш с него, защото мислиш че е много по-добър от тебе. Това ти е проблема, не парите. Решил си, че си Drawing Dead4, без въобще да си седнал на масата, камо ли да си видял картите. Ще провалиш шанса ни да превземем върха, само защото не си вярваш, че можеш да успееш. Това е глупаво, Бори. Адки глупаво.
– И да фалираме след целия тоя труд ще е адски глупаво.
– Няма да фалираме, по-добър си от него. Спри да пиеш и почвай да подработваш Станков още от тая вечер. Послушай ме.
Борил само въздъхна тежко и нищо не каза. Алекс се обърна към спалнята и ми извика:
–Светле...
Показах се на вратата с хавлийката на Бори и другите неща за банята му в ръка и направих виновна физиономия:
– Забравих къде съм ги сложила.
Алекс ми се усмихна:
– Първите дни е така. После спираш да се шашкаш. Ела пусни едно кафе на чичо ти Борил, че не и разбирам на машината ти. Аз ще го взема Бори.
Погледнах Борил:
– Какво да е, чичо Бори?
Той направи гримаса:
– Дълго и горчиво като живота ми с тая проклета жена. Ти акъл нямаш да и станеш снаха, честно.
Усмихнах му се:
– Много си е добричка даже.
Борил ми намигна:
– Туй змийското семейство все се поддържате. Абе Криско къде изчезна?
Алекс също ме погледна въпросително и аз вдигнах рамене:
– Май за цигари.
Борил се разсмя и се изправи:
– Той е по-умен от мене, като се събрахте двете и офейка. Отивам до тоалетната, няма да почвате къпането без мене. Искам аз да го изкъпя Бори Младши.
Погледнах притеснено Алекс, басирах се че Борил беше отишъл в тоалетната да си допие манерката, явно беше решил че ядовете с Алекс заради чашата не си струват и не я беше изпил, така че компенсираше с джобния запас. Алекс ми намигна:
– Дай ми една кухненска престилка, че аз ще съм главния теляк. Кристиан къде отиде наистина?
– Не знам.
Тя си извади телефона и аз поклатих глава:
– Не му звъни, каза че в девет ще се върне.
Алекс ме изгледа продължително, но не попита нищо повече. Съблякохме Бори и тя започна да го къпе. Не изглеждаше страшно, общо взето беше като с куклата. С Кали бяхме тренирали с една кукла още преди месец. В мойто положение не се знаеше дали един ден няма да се събудя сама на улицата с бебето, така че реших, че е по-умно да съм подготвена.
Къпането мина без произшествия, освен възмущението на Борил, че не сме го изчакали и като свършихме Алекс си тръгнаха. Кристиан така и не се прибра, нито се обади. Алекс ми чукна към девет и половина, вероятно да пита дали си е дошъл, но аз не и вдигнах, не знаех какво да и кажа. Смятах сутринта да се оправдая, че съм заспала и не съм чула телефона. Всъщност цяла нощ не мигнах. Беше ме страх нещо да не се случи на Бори. Знам, че беше глупаво, но ме беше страх, че съм съвсем сама с него. Много страх. Най-спокойна бях като сучеше. Щом ядеше, значи всичко му беше наред. Поне така се надявах.
© Elder Всички права запазени