Виенско кафе - 6

– С мен няма да ти се налага да правиш нищо от това. Имам си една леля да ми чисти и готви, имам си и пари за сметките. Имам и две спални, ако не искаш да ме гушкаш вечер.

– Не – клатя отрицателно глава.

Той пак ме погалва.

– Добре. Тогава ще се прибереш във вкъщи. Няма да седиш да мръзнеш в тая дупка.

– Андрей не може да плаща квартира с тая заплата. Няма къде да отиде, ако го изкарам.

– Ами да спре да си плаща за ч*кането и ще има пари.

Надигам се на лакът.

– За какво ч*кане плаща?

Борил прави виновна физиономия:

– Мислех, че знаеш.

– Нищо не знам.

Той замълчава и се чуди дали да ми каже.

– Казвай де!
– Ами... ходи с ученички. Доста е известен сред тия в залите и бързо са го проучили.

– Откъде е намирал пари? Цялата му заплата отиваше за глупостите дето пиеше.

– Едва ли ги е плащал. С това се занимава, продава на черно такива неща. Докарва си поне по бон отгоре.

Информацията ми се стоварва като чук. Аз се чудех как да нахраня и обуя Криси, а той...

– Искам да го изхвърлят от апартамента още днес. И да не го видя повече, освен на делото. Ще си платя колкото кажат, цената няма значение. Никакво значение.

Борил отмята косата от лицето ми:

– Не е добре да те ядосват, а?

Поклащам глава:

– Мила съм входове, за да си пратя детето на екскурзия. Разнасяла съм диплянки в най-големия сняг, за да му купим подарък за Коледа и съм го бутала в ръцете на Андрей, за да не си помисли детето, че баща му не го обича. Работила съм на две и три места, за да се оправяме. Никога не съм подбирала работата, стига да дават пари. А той... Мога да преглътна, че е правел мен на глупачка, аз съм си виновна. Но детето... Ти гледаш чуждото, а той не иска своето... Искам да ми плати и колата. Цялата.

– Цялата? - Борил ми се подхилва.

– Той я потроши, той да си я кара. Щом вади такива пари може да си я позволи. Аз си искам здрава.

– Добре.

Поглеждам го замислено:

– Как мислиш, колко ще излезе всичко?

– В смисъл?

– Колко ще ми струва всичко. Иван ми каза 300-400 лв да го накарат да не ме закача и за делото. Жена му търси работа и днес ще я взема при мен, и затова толкова. Но сега с колата и апартамента...

– Дай целувка.

– Какво?

– Дай целувка – той надига глава и аз го целувам лекичко по устата. – Платено е.

– Стига, Бори. Сериозна съм.

– И аз, нищо няма да ти струва. Там каквото сте си уговорили с Шмитката, ако искаш му ги дай. Той няма да ги вземе, ама заради жеста. А за колата, днес ще се обадя на Любо, да мине да му я прехвърлиш. Ти начална вноска даде ли?

– Да, 7 хил.

– Това с лизинга или без?

– С лизинга.

– Добре, той ще ти ги даде и ще поеме прехвърлянето. После ще се оправя с твоя. А ти иди и си вземи друга. Искаш ли в петък вечерта да ходим в Англия?

– Да.

– А мене искаш ли ме сега? - придърпва ме към себе си.

– Не.

– Защо...

– Ще закъснеем.

– Шефовете никога не закъсняват, те винаги са по други задачи. Дай целувка...

В петък имам късна среща и когато кацаме в Лондон, вече минава 11 и половина вечерта лондонско време. Криси искаше да дойде да ме посрещне на летището, но първо ми се видя много късно да пътува с метрото и после не исках да ме види, че съм заедно с Борил.

– Далече ли е хотела? - обръщам се назад, защото Борил върви зад мен и в този момент чувам глас от страната на посрещачите:

– Мамоо...

Боже, Криси стои на няколко крачки от мен и щастливо ми маха. Заедно с още едно момче и момиче е и решавам, че са му приятели. Втурвам се към него, Борил носи багажа ми и нищо не забавя устрема ми. След секунди съм гушнала детенцето си.

– Казах ти да не идваш толкова късно – поглеждам го обвинително, щом успявам да си наложа да го пусна.

– Те ме докараха.

Обръщам глава и виждам момичето да виси на врата на Борил.

– Татиии, толкова ми липсваше...

Момчето седи леко настрани и смутено се усмихва. Ясно, щерката и кандидат зетя. Ще го убия, задето не ме предупреди. Накрая момичето пуска баща си и се обръща към мен, подавайки ми ръка:

– Здравейте, аз съм Анна. А това е Зоран.

Момчето се ръкува първо с мен и после с Борил. Изглежда си все така смутено и Борил му се ухилва широко. Харесал го е.

– Благодаря, че сте го докарали – казвам на момичето и кимам към Криси.

– Ами татко каза, че той учи тук и онзи ден се запознахме.

По начина, по който ми се усмихва, разбирам че знае за мен и баща си. Или той и е казал, или е виждала достатъчно негови приятелки, за да ги разпознава. Но не усещам някакво негативно отношение, може би и се виждам приемлива или просто не си ревнува родителя.

– В кой хотел си, мамо?

А сега де. Да му се невидят и изненадите на Борил, идея нямам къде е резервирал стаи. И сега мълчи като пукал. Мъжка му работа. Спасява ме момичето.

– Никакви хотели, мама каза да водя всички у нас.

– Не, няма да ви досаждаме, много е късно за гости – казвам.

– А, не. Мама ще ме убие, ако не ви закарам. Те ви чакат. Ще останете там, има място за всички. Ние с него си имаме друг апартамент – тя кимва към македончето. - Хайде, да тръгваме.

Поглеждам към Борил, е аз определено искам да убия него. Той обаче ми се ухилва невинно:

– Е, щом канят, да ходим.

Вижда физиономията ми и вдига рамене:

– Ако те са в България, на хотел ли ще ги оставиш? Ако бяхме в Македония, щяхме да спим у Зоран, нали? - поглежда към момчето за потвърждение и то се усмихва широко:

– Разбира се – после кима към мен - ако сакате и сега може у нас.

В това време звънва телефона на Анна:

– Да, кацнаха. Ами говорим си още, искат на хотел. Да. Добре, ще му кажа – момичето се засмива и се обръща към баща си – Мама каза, че ако веднага не убедиш Алекс да приеме, ще те убие.

Борил се ухилва и поглежда Криси:

– Прояви мъжка солидарност и убеди майка си. Виж, ще ме убият заради нея.

Криси ми хвърля един поглед:

– Хайде, мамо...

Оглеждам групичката, офф... не може да седим цяла нощ на летището. Определено ще го убия Борил.

– Добре – въздъхвам. - Вземи багажа, Криси.

Криси посяга към куфарите и Зоран също се навежда. Двамата си разпределят багажа и заедно с Ани тръгват напред. Ние изоставаме една крачка зад тях. Борил върви размахвайки ръце, поглежда двете момчета с куфарите и ми намига:

– То било хубаво да имаш мъжки.

– Ще те убия – просъсквам му аз.

– И що? - поглежда ме с най-невинния си поглед той.

Бившата му жена ни отваря вратата и двете едновременно се подхилваме. Г-н Николов явно харесва определен физически тип жени, двете с нея си приличаме като сестри. Е, дано Криси все още е достатъчно малък, за да му правят впечатление такива неща. Зоран определено не е, ако съдя по погледа му. За Надя обаче физическото явно не е водещо, защото руснака е доста по-нисък и дребен от Борил. И по-стар десетина години. Посрещнати сме и от двамата с типично славянско гостоприемство и масата ще се счупи. Става ми неудобно, че не носим нищо и измъквам тиквеника приготвен за Криси, който оцеля на магия на митницата. Борил пък измъква две бутилки ракия и горе долу се отсрамваме. Подкарваме си вечерта по нашенски. В това семейство жените явно си ги бива, и руснака и македонеца приказват на книжовен български. Към един Ани и Зоран си тръгват и Надя праща и малката си дъщеря да спи. После се обръща към мен:

– Алекс, ще дойдеш ли за малко?

Отиваме в кухнята и тя ме пита тихичко:

– С Борил ли ще спиш, или с детето?

Поглеждам я, Борил явно и е казал, така че няма какво да се правя на интересна.

– С детето. То не знае, че ние...

– Добре, тогава ще ви сложа в стаята на Ани, там има допълнително легло, което се пуска. Да не се гъчите на едно. На Борил ще му сложа в хола, но да знаеш че ще трябва да минаваш през него, ако ти трябва банята. Няма как.

– Притеснихме ви...

Тя махва с ръка:

– Глупости, обичаме гости. У нас непрекъснато има някой. Другата седмица чакаме родата на Зоран, даже 90 годишната му прапрабаба ще дойде. Виж, нея не знам къде ще е слагам да спи.

Свивам се до Криси на леглото и казвам:

– Разказвай...

Получавам подробен отчет за всичко, общежитието, колегите, лекциите. Как се объркал в метрото и когато спирал хора да ги пита, разбрал английския чак на седмия. За страната, какво му харесва, какво не и за още много неща. Говорим си много, много дълго. По едно време ме пита:

– Този човек колега ли ти е?

– Нещо такова. Той е в същата сфера и ми помогна за бизнеса в началото. Казах му, че смятам да дойда да те видя и се оказа, че и той ще идва и решихме да пътуваме заедно. Не знаех, че си се запознал с дъщерите му.

– Ами те ме намериха по скайпа. Малката по-точно. Каза, че сте приятели с баща и, запознахме се и тя ме покани да излезем, да ми покаже града. И с един приятел излязохме с тях.

Хвърлям му изпитателен поглед. Бориловото отроче ми се видя доста отракано за годините си, а двойно сродяване с това семейство ще ми дойде в повече.

– Знаеш, че е на 16, нали?

– Стига, мамо – Криси ми хвърля възмутен поглед – имам си приятелка, не ми трябва да се занимавам с деца!

Вярно е, че близо 2 години излиза с едно момиченце, но тя замина да учи в Германия, а той е тук.

– Просто помни, че вече си мъж и едно грешно решение може да обърка целия ти живот. И стой далече от непълнолетни момичета. А с пълнолетните ползвай предпазни средства.

– Мамо... - получавам най-възмутения поглед, на който е способен.

– Майка ти не иска да става баба поне още 4 години, така че я слушай – засмивам се аз.

– Татко тормози ли те още? - станал е сериозен и ме гледа напрегнато.

– За какво говориш? С баща ти сме в напълно нормални отношения.

– Защо винаги ме лъжеш и го защитаваш? Мислиш ли, че не знам какъв е? - толкова е ядосан, че повишава глас.

– Шшштт, тихо. Ще събудим хората. Не сме се карали с баща ти, Криси. Развеждаме се по взаимно съгласие, след две седмици е делото. Той реши да се премести при баба ти и дядо ти, така че аз ще се върна в апартамента.

– Стига, мамо. Знам, че те е заплашвал и ти е налетял. Счупил ти е телефона...

Мамка му, съвсем бях изключила че Митко ни видя. Митко е по-големият брат на един от съучениците на Криси. Работи в един автосервиз до автомивката, където ходя. Андрей избра да ме причаква точно там и наистина ми налетя и момчето тръгна да ни разтървава. За щастие Андрей се омете преди хлапето да стигне до нас, но явно е казало на брат си, а той на Криси.

– Беше ядосан тогава. Вече се успокои, прие нещата и всичко е наред. Баща ти никога няма да ми посегне, Криси. Аз си го познавам най-добре.

– За негово добро е, даже да не си помисля. Предупредих го, че ако пак те заплаши, ще се прибера и ще му разкажа играта.

„Изумена“ е много слаба дума за това, което изпитах. Седях и гледах детето си, но него го нямаше там. Имаше един гневен мъж, който мразеше друг мъж. Боже...

– Стига, Криси. Той ти е баща, не може да му говориш така. Това, което става си е между мен и него. Ти нямаш връзка с това и не трябва да взимаш страна. Разводът променя целия живот на един човек и това не е нещо, което се приема леко. Баща ти просто беше афектиран в началото и заради това беше всичко.

Криси се навежда към мен, така че да го гледам в очите:

– Ако само ти гъкне, ми се обаждаш и се прибирам.

– Сега ме чуй ти, ако се прибереш преди ваканцията по какъвто и да е повод, ще те набия на летището. Майка ти е достатъчно голяма, за да се оправя сама. Твойта работа е да учиш като луд, за да има полза от седенето ти тук. Разбирам, че се опитваш да ме пазиш, но точно от баща ти е безсмислено. Хората си казват много неща, когато са ядосани, после им минава и си спомнят всички хубави моменти, които са имали заедно. А ние с него сме имали много такива. 25 години са много време Криси, повече отколкото ти си живял. В живота няма черно и бяло. Всичко винаги е много по-сложно, отколкото изглежда. Хайде да спим.