Беше събота,  момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна. 

- Ало?

- Аз съм, идвам да поговорим!

- Да не си посмял да дойдеш, Виктория е тук, луд ли си?

- Не ме интересува, трябва да поговорим и не може да отлагаме до понеделник!

- Ще се наложи да изчакаш - каза Алекс. Да не си посмял да дойдеш, ще се видим в понеделник. Чао!

Момичето затвори и изключи телефона си. Върна си при приятелката си, за да си допие кафето.

    - Кой беше? - попита Вики.

- Майка ми. - смутено отговори Алекс.

Виктория се усмихна и двете си допиха кафетата.

След около половин час се позвъни на вратата и Виктория излезе да види кой е. Беше ТОЙ, момчето, от което Алекс ревнуваше толкова силно.

    - Какво правиш тука? - рязко и бързо попита Вики.

- Дойдох да те видя и да поговорим! - отвърна момчето.

    - Да поговорим за какво? - гледаше с недоумение Вики.

- Искам да бъда с теб, не разбираш ли?

- Казах ти, че е невъзможно и че не изпитвам нищо към теб!

Момчето сграбчи Вики през кръста и я целуна силно! Целувката не трая много дълго, но достатъчно, за да ги види Алекс. Вики отблъсна момчето.

- Какво правиш бе? - развика се Виктория.

- Аз... нищо, просто...

    - Просто какво? - гледаше го ядосано Вики.

Точно преди той да отговори, вратата на къщата се отвори - беше Алекс. Излезе с насълзени очи и, тичайки, мина покрай Вики и обожателя ú.

    - Слънцеее??? - извика притеснено Вики.

Но Алекс не се обърна, продължи да бяга и сви зад ъгъла. Вики беше адски притеснена и се досещаше какво е станало и защо приятелката  ú избяга така!

- По-добре си тръгвай! - каза Вики на момчето и затвори вратата под носа му!

Веднага щом се качи, тя взе телефона си и набра номера на Алекс.

    "Телефонът на абоната е изключен или извън обхват" - женският глас прокънтя в ухото на Вики.

- Мамка му! - каза си тя на глас...