Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се вееха от вятъра навързани разноцветни флагчета. Малките им цветни платна, трепкащи разнасяха в пространството изписаните върху тях мантри.
Малко по-нагоре част от групата се с:ъбра на пътеката над клисурата.
- С радост ви съобщавам, че току що разбихме границата от три хиляди метра! - заяви Андрей, поглеждайки към ръчния си часовник. Беше от онези нови, модерни джаджи на “Гармин”, които наред с часа, показваха навигация, мереха кръвно, пулс и разстояния.
Деян, Петър и Ива го бяха настигнали и въпреки, че дишаха тежко, очите им светеха възторжено. Трябваше да си поемат въздух. Катериха над три часа. Оставаха им още толкова до селището на шерпите. Авангардът се движеше с час напред.
“Бавно, ба ...