Вот
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в десетката ги удряме! – провиква на Заместникът. Той винаги се провикваше, не умееше да говори иначе. Обичаше да слуша естрадна музика и често плачеше на любовните припеви. Нямаше мустаци.
– Кое удряме в десетката направо? – не чу провикването полуграмотният Трети, който все се правеше на глух, а всъщност беше само глупав.
Главния продължи, сякаш не бе чул адмирациите и въпросите на присъстващата публика с право на глас:
– Кажете ми, кое е по-важно: да борим корупцията или да я създаваме? Да се борим с явлението или да приемем, че то съществува вън и независимо от нас? Аз възприемам положителният отговор на тези въпроси.
– Положителното е позитивно! – чу се провикването.
– На кое е положително позитивното? – Третият искаше винаги да участва в дискусията, защото иначе щяха да решат, че е глупав.
Речта вървеше към завършек:
– В крайна сметка налице са отрицателни явления, да, това трябва да се признае. Но това са явления, господа, яв-ле-ни-я! Обективни са, демек. Това, че са отрицателни, не е наша вина. А щом няма вина, и престъпление няма. Нали така? Че то и градушката е отрицателно явление. Пороищата – също.
– И снеготопенето!
– Кое снеготопене?
Мустаците на Главния бяха рижи. Той самият беше гологлав човек, нисък на ръст и прекалено значителен, за да носи риза или потник. Ходеше само със спортно облекло, купуваше си от пазара в Перник официален анцуг и с него се появяваше по разни събития и форуми. Сам караше голфа си, за да изглежда простонароден и смъртен.
– Предлагам да гласуваме – каза той. – Мисля, че се оформя единодушие по въпроса за приемането на стратегическата програма за противодействие на явленията, свързани с организираната и битовата престъпност.
– И аз предлагам да гласуваме! – съгласи се Заместникът.
– Да гласуваме! – повтори като ехо Третия.
Взеха решение да гласуват, но не гласуваха. Народът правеше това вместо тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Друг път ще разказвам, но и там съм живяла 3 победоносни години. Знам къде е битака 
Градът е благоприятна почва за разказвачи 
