Вот
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в десетката ги удряме! – провиква на Заместникът. Той винаги се провикваше, не умееше да говори иначе. Обичаше да слуша естрадна музика и често плачеше на любовните припеви. Нямаше мустаци.
– Кое удряме в десетката направо? – не чу провикването полуграмотният Трети, който все се правеше на глух, а всъщност беше само глупав.
Главния продължи, сякаш не бе чул адмирациите и въпросите на присъстващата публика с право на глас:
– Кажете ми, кое е по-важно: да борим корупцията или да я създаваме? Да се борим с явлението или да приемем, че то съществува вън и независимо от нас? Аз възприемам положителният отговор на тези въпроси.
– Положителното е позитивно! – чу се провикването.
– На кое е положително позитивното? – Третият искаше винаги да участва в дискусията, защото иначе щяха да решат, че е глупав.
Речта вървеше към завършек:
– В крайна сметка налице са отрицателни явления, да, това трябва да се признае. Но това са явления, господа, яв-ле-ни-я! Обективни са, демек. Това, че са отрицателни, не е наша вина. А щом няма вина, и престъпление няма. Нали така? Че то и градушката е отрицателно явление. Пороищата – също.
– И снеготопенето!
– Кое снеготопене?
Мустаците на Главния бяха рижи. Той самият беше гологлав човек, нисък на ръст и прекалено значителен, за да носи риза или потник. Ходеше само със спортно облекло, купуваше си от пазара в Перник официален анцуг и с него се появяваше по разни събития и форуми. Сам караше голфа си, за да изглежда простонароден и смъртен.
– Предлагам да гласуваме – каза той. – Мисля, че се оформя единодушие по въпроса за приемането на стратегическата програма за противодействие на явленията, свързани с организираната и битовата престъпност.
– И аз предлагам да гласуваме! – съгласи се Заместникът.
– Да гласуваме! – повтори като ехо Третия.
Взеха решение да гласуват, но не гласуваха. Народът правеше това вместо тях.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Друг път ще разказвам, но и там съм живяла 3 победоносни години. Знам къде е битака 
Градът е благоприятна почва за разказвачи 
