- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се замисляла за режещата болка в женските ѝ крака. А работата не спореше, силите отпадаха и вечер пак се залежаваше пред телевизора, след дългия ден повдигаше отеклите стъпала на възглавничка, срещаше недоволните му погледи с нарастващо огорчение, но успяваше да се усмихне приветливо, сякаш да компенсира липсата на дългите им разходки с добро настроение. Копнееше да ходят отново с часове из парка накъдето им видят очите, да минават покрай реката и да слуша ромоленето на водата, но силите бързо я напускаха и когато упорстваше да продължи, тежестта в краката често я разплакваше и прибираше.
Спортистът в него се изнервяше да я усеща тъй немощна, критиките и претенциите му нарастваха, тонът им стърже ...