fanaa (Петя Александрова)
18 11
12.07.2009 г., 17:44 ч.

Все едно 

  Проза » Други
833 0 2

          Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.

          Но всъщност душата ти се мъчи, за нея всичко има значение. Болкaта я погълва малко по малко, а разумът се е предал.

         Пролет е, зимата тъкмо свърши. Зимните студове си отидоха. Те бяха бушували в сърцето и, когато го напуснаха, вътре нямаше нищо. Пролетта събужда наново дръвчетата, тя дарява живот. Но загиналите през зимата създания оставят само блед спомен във великия кръговрат.

© Петя Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еми, беше преди доста време, преди 4 години вероятно. Сега нещата стоя по-друг начин. Но въпреки това раших да го публикувам
  • Петя, много сиво! Надявам се това да не е отражение на състоянието ти! Поздрави!
Предложения
: ??:??