Все едно
Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност душата ти се мъчи, за нея всичко има значение. Болкaта я погълва малко по малко, а разумът се е предал.
Пролет е, зимата тъкмо свърши. Зимните студове си отидоха. Те бяха бушували в сърцето и, когато го напуснаха, вътре нямаше нищо. Пролетта събужда наново дръвчетата, тя дарява живот. Но загиналите през зимата създания оставят само блед спомен във великия кръговрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Александрова Всички права запазени
