Все едно
Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност душата ти се мъчи, за нея всичко има значение. Болкaта я погълва малко по малко, а разумът се е предал.
Пролет е, зимата тъкмо свърши. Зимните студове си отидоха. Те бяха бушували в сърцето и, когато го напуснаха, вътре нямаше нищо. Пролетта събужда наново дръвчетата, тя дарява живот. Но загиналите през зимата създания оставят само блед спомен във великия кръговрат.
© Петя Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Еми, беше преди доста време, преди 4 години вероятно. Сега нещата стоя по-друг начин. Но въпреки това раших да го публикувам
-
Петя, много сиво! Надявам се това да не е отражение на състоянието ти! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
