Всичко... Или нищо
* Колкото повече се натрапваш,
толкова повече спират да те забелязват.
* Не ми казвай, че ме обичаш...
Покажи ми го. Така дори да съм
сляпа и глуха, ще го разбера.
* Светът не винаги е добър към нас,
но ние сме длъжни да останем такива,
за да го има и утре.
* Понякога е хубаво да спреш,
за да видиш по пътя си дали не си
прегазил някого.
* Най-прекият път е през някого.
Най-дългият – до самия теб.
* Най-лесно минават чуждите рани.
* Не че нямаш време...
Липсва ти желание.
* Няма как да има естествени хора,
когато средата е изкуствена.
* Колкото по-големи са имплантите,
толкова по-малък – мозъкът.
* Който пожелае всичко...
накрая получава нищото.
* Най-мразя, някой да ми се прави на философ.
И ето, че днес... намразих себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
Мине, Петър, Тонка.
