II.

Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, прозя се един-два пъти, почеса леко предника си, после настървено задника и се затътри към банята. Огледалото, оплюто с паста за зъби, отрази цялата прелест на сутрешната Кирова усмивка – устните му бяха напукани и подпухнали, очите - кръвясали и подпухнали, носът – явно кървял и подут... Явно нещо се е случвало снощи... нещо... нещо... Мисли. Мисли. Мисли. Копеле, как ме цепи главата... Така. Отидох с блондинката на дискотека. После си поръчахме водка. После сервитьорката ме черпи водка. После аз си поръчах водка. После тя ми донесе номера си. После русата ми мрънкаше. После... нещо... нещо... нещо... Такси. Таксито, мамка му! Забравих си портфейла там!!! Мамка му! Мамка му! Мамка ми! Да се еба у кретена прост.

Огледалото е оплюто с още едно скромно количество паста, запечатвайки ведрото утринно настроение на Киро.

 Щракване на запалка.

 Щракване!

 Щракване!

 Щракване!

Мамка му. Пали бе, не ми мизерствай и ти! А така! Киро отделя няколко хрипащи, подобни на кашлица звуци. Да! Тъпи копелета! Не си забравих портмонето в таксито! Малките копеленца ми го гепиха пред блока! Бахти водката! Да видим какво имах в портфейла... трийсет кинта – тънко, снимка на майка и сестра ми. Тъпи копелета! Кой знае за какво ще ги използват! Мамка му! Вътре беше номерът на сервитьорката! В тоя клуб май няма скоро пак да стъпвам. Бая здраво са ме ударили обаче, мислеше Кирето, докато си гледаше разкривеното отражение в стъклото на прозореца. И така... докато си се гледаше и си мислеше разни красиви неща, една не толкова красива мисъл го осени. Копеленцата, които му откраднаха портмонето, всъщност не му взеха портмонето, а се опитаха да му помогнат да стане, защото беше паднал по лице на стълбите пред входа, а беше паднал, защото не можа да вземе наведнъж разстоянието от вратата на таксито до вратата на входа. Беше забравил и за петте стъпала, които водят до входната врата и още първото се оказа непреодолима трудност. Копеленцата всъщност бяха сина на съседката, който май е гей, и още двама, най-вероятно също гейове. Но явно Кирето е бил толкова привлекателен с нос, врязан в третото стъпало, че педалчетата просто са му помогнали да се изправи, та дори май те го изпратиха до тях и го оставиха да си легне. Брех, че милите педалчета! Обаче това не променяше ситуацията с липсващото портмоне. Мисли. Джезвето, вода, кафе, сега включваме котлона. След малко ще заредим батерията с кофеин. Ох... Мисли. Мисли. Къде може да е? Все пак вътре имаше ценна информация. А какво всъщност беше станало с блондинката? Помни, че по едно време тръгнаха заедно към тоалетната и тя го гледаше по онзи... перверзен... начин... И после? После такси, стълби и копеленцата и... липсващото портмоне. Дали беше сгафил нещо пред блондинката? Би било много тъпо да е пропуснал шанса, защото тя наистина си струваше. Цеци... Цеци с големите цици. Всички се мъчеха да я свалят, но тя имаше изисквания към своите мъже. Излизаше само с елитни типове, които могат да я водят в елитни клубове. Лесно им прощаваше грешки и позволяваше да грешат с нея навсякъде и по  всяко време. Киро беше вложил едномесечната си заплата в тая среща. Всичко трябваше да е идеално, а той педалът, не може да си спомни дори дали я е ебал! Бяло петно. К’во ти бяло петно, бе, копеле! Цялата нощ беше потънала в черна дупка, без три-четири бляскави и незначителни спомена. Мамка му! Кафето кипнало, да го еба! Сега кой ще го чисти т’ва бе? Мамка му! Заля се с кафе! Треперят ти ръцете, бе, пиянде! И ти няма портфейла! Нямаш и спомен за портфейл от миналата вечер. Как само се отрязах...

А откъде му хрумна на Киро за това, че му липсва портмонето? Просто знаеше, че нещо му липсва... нещо... нещо като спомен за много неща + портмоне.