26.02.2006 г., 14:51 ч.

Вятър в ушите-1 част 

  Проза
1257 0 0
4 мин за четене

 

 Не можеше да повярва истина ли бе това,с нея ли се случваше или бе сън от,който тя ще
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше да остане повече.Излезе навън повървя и когато
се огледа видя,че е излязла извън града.Тогава се затича и бягаики не усети,че заваля.
Вече цялата мокра до кости се свлече на мократа ливада.Отприщи гърлото си с вик на ра-
нена кошута.Отправи взор към небето,което все повече потъмняваше и едва чуто изстена
 - Защо Господи, защо?
Гръмотевица,като за отговор раздра небето .Тогава с цяло гърло се провикна.
 -Не мога повече не мога,но викът и бе заглушен от поредния гръм на небето-събрала лице-
то си в шепи зарида под дъжда самотна и наранена,като изгубено дете плачещо в тъмнината.
Оплакваики съдбата си се надигна,погледна в далечината там в безкрая,където се слива небе
и земя.Да можеше да тръгне и да върви да върви към безкрайното,далечното и необятното.
 Разтресе глава и полюшвайки се бавно се обърна,тръгна по пътечката назад.Вече се здрача-
ваше.Малкото градче засвети с блещукащи светлинки.Цопаики из локвите бавно с отмерени крачки влезе в малката уличка.Дъждът почти спря и само плахо покапваше по някоя капчица.
 Добре,че беше се стъмнило си помисли .Дрехите и мокри и зацапани с кал не бяха приятна гледка.Надя наведе глава и забърза да влезе във входа на жилището в което живееха от два
месеца с малката си дъщеричка в очакване  на Радо.
  Застанала на прага леко затвори вратата след себе си.Не можеше да влезе така из апартамента и направо влезе в банята.Взе горещ душ и набързо се облече.Часът показваше почти седем.Нямаше много време и тя се засуети пред огледалото.А от там я гледаше нейното
личице бледо и уплашено. Сложи повечко грим ,леко червило,потупа бузите за свежест и на
вратата се звънна.Без да бърза леко отвори и две малки ръчички се обвиха около нея.Надя леко се наведе и целуна дъщеря си по косичката.
  -Извинявам се много,че закъснях,но тъкмо мислех да тръгвам за да прибера Мими от градината.
  -Ами,че ние чакахме но след като не дойдохте и реших аз да я доведа.МИми ми обясни къде живеете.Не беше трудно да ви намеря,а и аз също живея наблизо.
Госпожата подаде чантичката с дрешки и лични вещи.
 - Лека вечер ви желая и пак ви моля да ме извините .
Госпожата на Мими заслиза по стълбите,а Надя затвори вратата.
  -Мамо,знаеш ли колко много чаках-Мими нацупи устнички.
  -Съжалявам миличка,но не съм го направила умишлено наложи се да закъснея.
  -Добре мамичко,а може ли да пуснем телевизора.
Надя включи телевизора в хола и влезе в кухнята да приготви вечерята.
След вечеря сложи детето в леглото,нежно я целуна за лека нощ и притвори вратата на спалнята.Излезе на терасата и запали цигара.Трябваше да помисли,но всичко бе така объркано и тя хаотично запрелиства страниците на отминалите три години...............
.....................................................................................
  Живееха заедно с неговите родители,а той все отлагаше да излязат на квартира.Оправдава-
ше се,че в големия град квартирите са скъпи.Когато дойдоха в столицата.детето все още не бе свикнало с неговите родители.Когато искаха да излязат трябваше да вземат и нея с тях .Така Надя се принуди да остава при дъщеря си,а Радо излизаше сам,докато това се превърна в навик.Те почти не излизаха заедно,а и детето рядко виждаше баща си.Прибираше се късно,
а през почивните дни все нещо беше зает навън.Докато неговото отсъствие стана ежедневие.
  Надя едва си намери работа в една счетоводна фирма.След напрегнатия ден бързаше да взе-
ме детето от градина,да се прибере,да приготви вечерята и вече капнала се отпускаше в леглото.Беше свикнала с неговите закъснения и отсъствия.Така премина една година,а той
все отлагаше да заживеят отделно.Родителите му бяха добри хора,помагаха и за детето ,но
те с Радо се отчуждиха.Тя все не смееше да му се противопостави,да не вдигне скандал.Та
нали родителите му бяха в съседната стая,а Мими спеше в стаята при тях.Надя съвсем се вглъби във себе си.От работа колежките я канеха на кафе,но тя никога не намери време да
излезе с тях.Замечта за свой дом,за спокойствие и уют.Прибирайки се от работа тя се
вглеждаше по етажите на близките блокове и си представяше как ли живеят другите хора.
Виждаше млади двойки да излизат на разходка с децата си и несъзнателно се обръщаше след
тях.Згряваше се от чуждата топлинка,усмихваше се в себе си и бързаше да прибере Мария.
А тя винаги я чакаше прилепила бузка на стъклото и щом я видеше радостно заподскачаше.
Детето се превърна в единствената и радост.Премина още една година и още една.
Съкратиха я от работа,а после близо месец си търси работа безрезултатно.
 В края на седмицата Радо се прибра рано и каза че има новина,а Надя бе толкова нетърпелива да я чуе,че остана си така с отворена уста.А новината бе,че се връщат в провинцията в малко градче до В.Търново.Радо бе намерил квартира и през почивните дни ще
прескочат да я видят.Всичко около нея се завъртя,нима наистина нещо ще се промени и то
към по-добро.Значи има надежда си мислеше тя,докато стягаше багажа.  

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??