20.12.2007 г., 11:27

Вълчицата

1.8K 0 2
3 мин за четене
 

Вълчицата се огледа. Стоеше на това място от доста дълго време. Студът не я плашеше. Души наоколо, но усеща само миризмата на хората минали от тук преди няколко дни. Студът е сковал земята, снегът заличава всички следи. Животното леко повдига единия си крак. Сякаш чу нещо. Наостря уши и надига главата си. Не, отново нищо. Пак заваля. Козината й се покри със сняг. Посивява. В гората продължава да е все така тихо и да не се чува нито звук. Постепенно се стъмва, а тя все още не е намерила храна. Остана й само едно вълче, другите умряха от студа. Още откакто се роди то беше най-силното измежду малките й. Сега обаче то също може да умре, поради липсата на храна. Нейното мляко отдавна не му стига. Веднъж усетило вкуса на топлото месо, с прясна кръв по него, то иска още и още.
Вълчицата знае, че всички я мразят. За хората тя е просто свирепо животно, което заплашва, както тях, така и домашните им животни. Стряскат се, когато чуят воя й през някоя тъмна нощ. Ловците я проклинат, мислейки, че пречи на лова им. Но тя също е живо същество и със своя животински разум разсъждава не по-зле от всяко обично куче. Дори е много по-умна, защото е принудена сама да се прехранва, сама да осигурява подслон за себе си и за своите малки. Да, малкото...
Тя не спира да мисли за вълчето. Знае, че е гладно и че трябва да му набави необходимата храна. Ето, надушва нещо. От дългото напрягане, обонянието и е изострено, но и объркано. Вече толкова пъти се заблуждаваше, че надушва нещо, а се оказваше, че това са стари миризми, оставени от горските обитатели и случайно минаващите хора. Но не, този път е нещо реално, истинско. Чува как снегът скърца само на няколко метра от нея. Да, ето и причината за безпокойството й. Заек, даже два. По-точно майка с малкото си. Как са се заблудили така? В момента обаче това няма никакво значение. Вълчицата веднага скача върху плячката си, страхувайки се да не изпусне своя шанс. Хвърля се върху по-едрия заек и веднага го захапва за гърлото. Заекът ритва няколко пъти с крачетата си, но не може да се отърве от здравата захапка. Кръвта му капе по снега, вълчицата усеща пулсиращото телце в устата си. Как само й се иска да го изяде, да утоли глада си... майчиният инстинкт обаче надделява. Поглежда встрани и вижда малкото зайче. То просто стои и гледа към нея. Отдавна би трябвало да се е уплашило и да е избягало, но не е. Вълчицата също го гледа, продължавайки да стиска майка му между зъбите си. Може би се чуди какво да прави със зайчето?! Явно реши. Внимателно оставя трупът на снега и отново поглежда малкото. То усеща какво ще стане и тръгва да бяга, но хищното животно е много по-едро и по-бързо. Стрелка се към зайчето и го улавя по-същия начин, както стори и с майка му. Без да се замисля набързо изгълтва жертвата си. Не успява да се засити напълно, но все пак е нещо. Обръща се, взема едрия заек и се запътва към дупката си. На няколко метра от нея обаче се спира. Души из въздуха, нещо не е наред. Усеща непозната миризма. Човешка миризма. Оставя заека и предпазливо се доближава до дупката. Издава лек, приканващ звук. Обаче никой не й отговаря. Пъха се в дупката, но там няма никой. Вълчицата веднага свързва човешката миризма с липсата на малкото й. Отново оглежда дупката, но без резултат. Излиза навън. Вече е тъмно. Заекът продължава да лежи на снега и да го обагря с кръвта си, но за нея той вече е без значение. Вълчицата поглежда към луната, скрита зад облаците. Спомня си как си играеше с малкото вълче на лунна светлина.
Нощ след нощ тя се връща при дупката и търси малкото си. Подсъзнателно знае, че няма да го намери, но продължава да опитва. Влиза в дупката, търси, не намира нищо, излиза и започва да вие. Вятърът разнася нейният вой из цялата гора. Вълчицата вика своето малко, но никой не й отвръща, а тя продължава да вие все така - жално и същевременно свирепо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!- Какво да се направи- Природа. Но за човека не знам.
  • Болката се връща като бумеранг!
    Чудесен замислящ разказ!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...