„Да твориш, значи да убиваш смъртта."
Ромен Ролан
Беше средата на ноември. Вторник, 13:30. Те седяха на пясъка и наблюдаваха морето. От време на време се усмихваха леко встрани, за да не види другият, и продължаваха да гледат втренчено към вълните. 14:10. Той беше събрал смелост. Много тихо прошепна „Обичам те". Тя се усмихна и го целуна по бузата. Същото това „Обичам те" се издигна над тях и полетя към малките, бели облачета. Спря се върху едно пухкаво, с формата на сладка, узряла круша, и заспа. Момчето и момичето често идваха при любимото си море, докато тяхното „Обичам те" поглеждаше с едно сънено око към тях и спокойно се унасяше отново. Минаваха години, разходките продължаваха, а пухкавото облаче с формата на сладка, узряла круша, беше най-щастливото на небето. Всички му завиждаха за специалния гост. Но дойде поредният ноември. Вторник, 14:10. Вече побелялото момче дойде само. Седна на пясъка и, докато гледаше морето, заплака. То беше останало само. „Обичам те" полетя към него, о ...