Въпроси
Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им слугува? Майката е до време, остарява и иска грижи-храна, лекарства, добра дума, топла постеля. Децата заети със своите принцеси, с издръжката и образованието им, после със сватбите и внуците. Къде ти време за нея? Самите те вече нападнати от болести, безработни, разчитат пак на нейната мизерна пенсия. Дава я и се примирява, трохите отброява, да стигнат за дните. Уж живели лошо, а по-здрави и издръжливи. Калени, научени на труд, научени да се борят с трудностите, а не да се огъват. Борбени, жертвоготовни, пазителки на семейното огнище. Истински жени. Отиват си с времето. Идва нашият ред. Ще даваме отчет, ще жънем реколтата. Да видим, каква сме я забъркали! Надявам се, да бъда уважавана и обичана! А Вие? Страхувате ли се? Дадохте ли всичко от себе си, за да ги възпитате правилно? Показахте ли им как се обича - майка, деца, Родина? Имаме ли право да се тревожим за нещо? Въпроси, въпроси, а дали ще дочакаме отговорите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
