10.11.2007 г., 17:02 ч.

Я камилата, я камиларя 

  Проза » Разкази
4581 0 2
4 мин за четене
 

Я  КАМИЛАТА,  Я  КАМИЛАРЯ

                    

Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата  на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха  точно за коли, а още по-точно, за една  кола, която моят баща се май се канеше да купува. А пък чичо Кольо нещо се опитваше да му обясни, че като сме влезели в Европейския съюз тия коли щели да бъдат забранени. Баща ми, обаче, беше непреклонен. Накрая махна с ръка и отсече: "А бе, ще я купя, пък до тогава, я камилата, я камиларя". Това не бях го чувала - прозвуча ми сякаш на арабски, затова попитах баща ми какво е това за камилите. "Това е арабска мъдрост от една  древна легенда. Подсети ме някога да ти я разкажа."Най-неочаквано, чичо Кольо отново се опита да го разубеждава - този път за легендата, според него тя била не арабска, а египетска. "Как ще е египетска. А бе, ти въобще знаеш ли за какво става дума. Сега слушайте, ще ви отворя малко. Ще ви разкажа как се е появила тази арабска  мъдрост". И баща ми започна:

В дълбоката древност владетел на арабските земи бил някой си Сейхат Халем.  Богати били тези земи, богат бил и Сейхат Халем. Богат и своенравен. Нямали чет  стадата му, нямали мяра нивята и горите му, безброй били робите му. Но от всички  стада най-много обичал Сейхат Халем камилите си. И от всички камили Фахра била му  любимка, тя била на особена почит. Дванадесет роби само за нея се грижели, не давал Сейхат Халем прах да падне отгоре й. И една нощ Сейхат Халем сънувал, че разговаря с Фахра. Събудил се, а в главата му - кошмари. Три дни и три нощи не можел да дойде на себе си. На четвъртия ден Сейхат Халем извикал всичките си бързоноги вестоносци и им казал:

- Тръгвате из цялата земя и разгласявате, че който научи моята любима камила Фахра да говори, ще му дам един керван жълтици, но който не успее, ще му взема главата. Тръгнали бързоногите вестоносци да разгласяват новината. Минало, колкото се минало, започнали от различни краища да пристигат хора, решили да опитат късмета си, като се опитат да научат Фахра да говори. Сред тях имало и такива, които разбирали  езика на животните, имало и такива, които разговаряли с тях. Един по един всички загубили  главите си, тъй като не успели да изпълнят волята на Сейхат Халем.

Един ден при Сейхат Халем дошъл някакъв старец. Слугите на владетеля не го пуснали, но старецът казал на владетеля, че може да научи камилата да говори.                                 

- Добре, приел го Сейхат Халем, какви са ти условията?

- Искам, отвърнал старецът, всеки ден да даваш Фахра на мое разположение сутрин  два часа преди слънце и вечер два часа преди залез. Искам, освен туй, продължаваше старецът, никой за нищо да не ме безпокои, да ми даваш храна и пиене всеки ден  колкото аз искам и всеки ден по една жълтица в кесията ми. Ако си съгласен на всичко туй, след трийсет години ти ще можеш да разговаряш с камилата си, както сега с мен  разговаряш.

- Е, е  не ли много трийсет години, старче - попитал Сейхат Халем.

- Камилата е трудно животно, да беше кон, или някакъв друг добитък, щеше по-рано да се научи да говори, но камилата е трудно нещо, пък ако не искаш, здраве да е,  ще си ходя по живо-по здраво, пък все ще намеря къде  да отида - обидил се старецът и поискал да си тръгне.

- Чакай, старче, спрял го владетелят. Съгласен съм, но ако след трийсет години   Фахра не проговори, ще ти взема главата, тъй да знаеш. Не пожалих никого, и тебе  няма да пожаля.

Останал старецът при Сейхат Халем, дали му отделна къща, по два пъти на ден  водили Фахра при него, той я заключвал в един обор и лягал да спи. После отивал при  Сейхат Халем, вземал си обещаната жълтица и си мислел: „Ей, че глупав владетел. Де се е чуло и видяло камила да говори. Ще проговори, когато аз стана млад. Пък за трийсет години, я аз ще умра, я Фахра. Я камилата, я камиларя".

 

            Баща ми свърши приказката. Замълча, колкото да ни даде време двамата с чичо Кольо да се върнем от древния свят и добави:

- Разбрахте ли от къде идва тази мъдрост?

- А ти от къде я знаеш? - попита чичо Кольо. Явно, беше доста впечатлен от този бисер на арабската мъдрост.

Баща ми го погледна, после погледна към мене и ми се стори, че сякаш ми намигна весело и ни в клин, ни в ръкав, каза:

            - Ами, разказа ми я самия Сейхат Халем.  Падам му се трети братовчед...

 

 

© Кремена Желязкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Креми, благодаря ти за този разказ!
    Не знаеш колко много значи той за мен.
    Това ми е любимата фраза, и много съм търсил от къде идва, и до тази вечер не бях успял да открия
    Много ценя мъдростите.
    И наздраве на баща ти от мене
  • Готин баща - мъдър! Личи си, че е е от хубав род! Дано наследиш нещо от него, не е лошо и от дядо ти Сейхат Халем!
Предложения
: ??:??