За бизнеса с ябълки
Как е бизнеса с писането, питаш? Ами, труден въпрос... как да ти обясня, значи. Ти примерно с какво се занимаваш? Градина гледаш и продаваш на пазара ябълки. Добре-е-е...
Значи, седиш си такъв и хоп – пада една семка. Не, не от "Сортови семена"... в главата ти пада, той, така да се каже, Господ ти я посажда. И почва тая семка да расте... така де, ако я поливаш и ториш – расте, ако не – зян. И расте, расте и става ябълково дърво.
Та има едни вид писатели – нетърпеливи, не им се чака да цъфти дръвчето, па да връзва, па да налива плод... И вземат да го отсекат милото значи, и го понесат на пазара – за огрев го продават. А пък нали са бързаци, нерваци, та ако не хареса нещо стоката клиентът, така де – читателят; ако каже – "мокри са ти дървата, байно, и не ги бива" – може и с дървото "бам!" по главата да го чукне, да добави... хм, убедителност на изложението.
А не е хубаво за бизнеса да се удрят клиентите по главите, обиждат се някои и може и лошо име да ти излезе. А при нас името е всичко, значи, нямаш ли име, хич не се брой.
Ама който има малко акъл, търпи! Търпи и полива, тори... пише де, докато заприлича на нещо стоката. И пак има, дето се лъжат и си мислят "ей го на, узря!", и вземат, та понесат на пазара киселици. Купи си някой, занесе си вкъщи торбичката, седне да си хапне сладко-сладко, па му се нагърчи физиономийката. Киселооо! Оттука нататък чуе ли те, одма ще се оплюнчва – условен рефлекс!
Виж, тия, дето най-разбират от търговия, търпят до дупка. Пилците се броят наесен, те и с ябълките така. Чакаш, чакаш, па като се закръгли хубаво, като се изпълни със сок, да ти е драго да я погледнеш! Барнеш ли я, сама ти пада в ръката, па вика – яж ме! Е тогава чак береш значи, редиш щайгата и айде! – а клиентите грабят ли, грабят, па захапят и сладко замлещят, тъй де – четат. И на съседката ще те похвалят, и пак ще ти дойдат, на крака, за стокичката.
А има и едни, дето... абе не е да им е отмиляло, да кажеш, за търговията, ами дявол знай ги и тях, какви са гяволи. Ще оберат значи, ябълките в сладост, ама хич ги и не носят на пазара, ми седнат, па сами си ги хапнат. Надумкат се като прасета в царевичак, а на пазара докарат само огризките. И дойде клиентът нали, и почне да се чуди - какви ще да са тез огризки, от ябълка ли са, от круша ли са... някой екзотичен плод да не е, нов за българския пазар? Изяден е, ще рече – вкусен ще да е. Вземе значи, и напълни найлонката с огризки, завалията, па ги понесе вкъщи да радва домочадието.
Та така е значи в писането, а! – то и спирката ми дойде, хайде довиждане и внимателно с ябълките, нали, ха-ха, да върви търговията и да им е сладко на купувачите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Cucurbita Maxima Всички права запазени
